Мартин Карбовски отново влезе в центъра на общественото внимание, но този път не с провокативно слово, а с нещо далеч по-сериозно – публично „разкайване“ и медийно изпиране на млад мъж, известен в общественото пространство не с постижения, а с побои, закани и системен тормоз. Става дума за Васил Михайлов – син на прокурор от Перник, дълго време издирван от МВР и прокуратурата, заради серия от криминални деяния, предизвикали вълна от страх и гняв сред обществото.
Интервюто, излъчено първо в Patreon канала на Карбовски, а по-късно и в YouTube, бе поднесено като „разговор с човека, когото всички мразят“. Вместо обаче зрителят да получи отговори, критични въпроси и конфронтация с истината, получи – меко казано – милостива, драматургично изработена изповед, в която агресорът бе поставен в ролята на жертва на системата, медиите и обществото. От устата на Карбовски не излезе нито едно сериозно обвинение, нито едно натискане в ъгъла, а само театрално: „Кога ще се предадеш?“ и „Какво чувстваш?“.
В този подход се крие не просто журналистическа слабост, а активна роля в оформянето на нов, манипулативен образ на млад мъж, около когото има натрупани сигнали за насилие и заплахи. Въпросите са много. Кой има интерес името на Васил Михайлов да бъде изчистено в публичното пространство? Защо точно Карбовски, познат с уж острия си език и безкомпромисен стил, избра този път да замълчи, да се „смекчи“ и да обърне камерите към сълзливата част на историята?
Хонорарът не е ясен. Но когато един журналист прави „ексклузивно“ интервю със син на прокурор, издирван от държавата, а вместо разследване получаваме почти пиар видео – става ясно, че това е повече от просто редакционен избор. Това е услуга. Услуга с цена.
Жителите на Перник не са забравили какъв беше страхът в града – нито онези, които лично са станали жертви на агресия, нито онези, които просто не смееха да говорят. И сега същите хора гледат как национално известен журналист, вместо да даде глас на пострадалите, избира да даде сцена на обвиняемия. Да го „човеколюбства“, да го „обяснява“, да го „разказва“ като ако не герой, поне нещо, което трябва да ни трогне.
Печалбата от гледания, патреонски абонаменти и вдигане на рейтинг е ясна. Това обаче има цена – морална, обществена, и най-вече – журналистическа. Когато медиите започнат да перат реномета на лица с криминален имидж, обществото губи доверие не само в институциите, но и в самите журналисти. Въпросът не е „колко е взел Карбовски“, а колко струва днес съвестта на един журналист? И отговорът, уви, не е висок.
В крайна сметка, опитите един агресивен млад мъж да бъде представен като жертва са не само жалки и смешни – те са опасни. Защото когато подменяш истината с патос, когато подменяш фактите с емоции, и когато подменяш журналистиката с ПР, рано или късно хората започват да разпознават фалша. Дори и когато е добре заснет. Дори и когато е поднесен от „Карбовски“.
