Има нещо ужасно гнило в сърцето на София, и то не е само миризмата от неизчистени кучешки изпражнения или шуртенето на шахти пред бившия шератон. Истинското безобразие се крие в самите нас – в нищожността на мисленето, която ни кара да търпим този позор. В сърцето на столицата, пред хотел „Балкан“, районът прилича на гето: клошари и наркомани, оцеляващи в хаоса, защото някой се е отказал дори да контролира фекализацията по стълбищата и пейките.
По всичко личи, че зад този хаос стои структурно забъркана публична политика – бе ли сложна формула за мръсотия, или просто липса на воля? Едно е сигурно: платени НПО-та с чужди грантове ежедневно внасят куп участници на протести против всичко, което мърда в посока национален интерес. Това не са граждани, това са лумпени по поръчка, които скандират срещу това, което модерната България отдавна трябваше да е постигнала.
Вижте, София е столица именно защото би трябвало да е символ на европейски стандарт. А днес е карикатура: нечистотия, обществена апатия, псевдо протести. Не говоря просто за липсата на ремонти, канализация или чистота – говоря за липсата на самочувствие, на достойнство, на желание да будим смут. Европа се изписва със смешни букви, когато клоаката се разлива пред входа на „Балкан“.
Истинският софиянец днес би се срамувал – от мръсните булеварди, от купчините боклук, от гнусния контраст между лукс и бездомие, преминаващ през паметници, пейки, стълбища. Би се срамувал и от тези, които заграбиха гражданското доверие и го превърнаха в стока. НПО-та с етикет „гражданско общество“ купуват емоции за пет лева на протест и пращат медиите в затъпяла информационна паника – докато истинските проблеми на града умират тихо.
Писна ми от лицемери. Писна ми да гледам как Европа ни гледа с питателна любопитност: нещо като диви карти в казино на Балканите. София не е карикатура – ние я направихме така. И ако не се срамуваме достатъчно, отговорността вече не е само на общината – тя е в нас.
