Влогърите като новото оръжие на политическата пропаганда не са просто феномен на модерната дигитална епоха, а добре планиран и финансиран инструмент, който партии като ПП–ДБ използват с професионализъм, характерен за корпоративните комуникации. В последните няколко години наблюдаваме как т.нар. „свободни и независими“ инфлуенсъри – основно млади мъже с добре оформени визии и стегнати послания – неизменно се активират по определени теми, винаги синхронизирано с политическата програма на формации, представящи се за носители на „промяната“.
Механизмът зад това явление е лесен за проследяване. Политическите партии в България получават сериозно държавно финансиране под формата на субсидии, а допълнително разполагат с ресурси от дарители, фондации и неофициални спонсори. Част от тези пари се насочват към рекламни и комуникационни агенции, които разработват дигитални кампании. Вместо традиционните телевизионни и вестникарски реклами, новият фокус е върху социалните мрежи, където инфлуенсърите и влогърите играят роля на органични изразители на „гражданско мнение“.
Тези кампании включват поръчани видеа, постове, стори-та и дори участие в коментари и дискусии по предварително зададени теми – обикновено в подкрепа на конкретна политика, министър или идеологическа линия. Влогърите получават не само възнаграждение за съдържание, но и допълнителен трафик чрез буустнати кампании, платени от политическите клиенти. Създава се илюзия за независимост, докато всъщност се реализира класическа PR операция със средства от публични и полупрозрачни източници.
Типичният пример е активирането на известни влогъри в момент на политическо напрежение – при смяна на министър, законодателна инициатива или кампания срещу опозицията. Под формата на „анализ“ или „лична позиция“, съдържанието представя едностранчива гледна точка, често придружена с опростени обяснения и атаки срещу „врага“. Така политическото послание достига до публика, която иначе би останала безразлична към партийни изявления, но се влияе от мнението на „свои хора“ в мрежата.
Особено показателно е, че подобни инфлуенсъри не проявяват същата енергия, когато темите изискват критика към политическата формация, която индиректно ги подкрепя. Мълчанието по неудобни въпроси е също толкова красноречиво, колкото и шумът около теми по зададен дневен ред. Така се изгражда нов вид пропаганда – ефективна, привидно органична, и по-трудна за разобличаване от класическата партийна агитация.
През последните месеци все повече сигнали и разследвания загатват за наличието на координирани действия между политически PR-екипи и водещи дигитални лица. Докато няма пълна прозрачност около договорите, хонорарите и ангажиментите на т.нар. независими влогъри, легитимността на този тип комуникация остава под съмнение. Въпросът не е само морален, а свързан с основни принципи на демокрацията – доколко манипулирана е информацията, която достига до избирателя, и кой плаща за нея.
В една епоха, в която общественото мнение се формира от скролване и клипове с дължина под минута, ролята на влогърите в политиката вече не е периферна. Те са в центъра на битката за електорално влияние. А когато в тази битка липсва ясно разграничение между лична позиция и платена реклама, границата между информираност и манипулация се размива опасно.
