Дълбоко в сърцето на Търговищка област, забулен от вековни скали и шепот на древни времена, се крие един изключителен паметник, който и до днес не е разбулил всичките си тайни. Крепчанският скален манастир, най-значимият средновековен обект в Поповско-Опаченския район, е много повече от обикновена туристическа дестинация – той е пазител на най-старите кирилски надписи в света.
Представете си място, издълбано във варовиковите скали, едва на 2 км от центъра на село Крепча, отдясно на шосето за Голямо Градище. Основан още през IX-X век, тази скална обител е открита от Карел Шкорпил в началото на XX век, но и днес продължава да ни изненадва.
Монах Антоний и забравеното братство
Макар че днес отворена за посещение е само средната тераса на манастира, където се е намирала някогашната църква, въображението ни лесно рисува картината на триетажен комплекс с монашески килии, църква-гробница и дори подобие на чардак. Но истинската съкровищница е скрита в камъка – древните надписи.
Един от тях, деветредов и трудночетим, разкрива името на монах Антоний (или Антон), който е основал манастира в края на IX-начало на X век. Около него се е сформирало братство от 5 до 10 монаси. Най-удивителното е, че този надпис не само потвърждава съществуването на Антоний, но и съобщава за неговата смърт през 921 г.
Точно това го прави толкова значим – този надпис се счита за най-ранно датирания кирилски надпис в света. Помислете само: монах Антоний е починал 25 години преди Свети Иван Рилски и 6 години преди цар Симеон I. Той е бил техен съвременник, а неговият край поставя под въпрос традиционните представи за началото на монашеството по българските земи и кой е неговият истински основоположник.
Загадъчната клетва и „светият“ Антоний
Но тайните не свършват дотук. На височина 8 метра, пред входа на църквата-гробница, се намира още един забележителен петредов надпис. В превод, той гласи: „В името на Отца и Сина и Светаго Духа почива светлият отец Антоний †. А който направи в черквата жъ тъмница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“
Интересното е, че тук Антоний е наречен „свят“. Това подсказва, че е възможно след кончината си да е бил обявен за светец, въпреки липсата на достигнало до нас негово житие. Днес в Българската православна църква дори се водят дискусии за неговата канонизация.
Най-загадъчната част от този надпис обаче е уникалната клетва: „А който направи в черквата жътница, да отговаря пред Бога.“ Няма друг подобен документ в българската епиграфика. Дали това е било предупреждение към монасите да не използват манастирските помещения за стопански нужди? Или, както предполага друга теория, подкрепена от исторически свидетелства, е било свързано със заповедта на цар Симеон I за съхраняване на жито за войската в църкви и скални обители по време на войните в Тракия? Тази клетва остава една от неразгаданите мистерии на Крепча.
Недостъпни тайни и съвременни предизвикателства
За съжаление, въпреки че манастирът е обявен за паметник на културата, много от надписите и частите на обителта остават недостъпни за туристите. Скалната църква е покрита с графити, което налага тя да бъде държана под ключ от общината. Иронията е, че освен съвременни вандалски прояви, по стените има и много по-стари драсканици – доказателство, че хората от край време са оставяли свои следи по светилища за здраве и късмет.
Разходката до Крепчанския скален манастир, макар и кратка, няма да ви остави безразлични. Гледката от манастира към околните хребети и шосето е просто великолепна. Самото място притежава особено излъчване, изпълнено с история и неизказани тайни. Епиграфското богатство, което пази Крепчанският скален манастир, е скъпоценен диамант в короната на българската история и книжовност, с което можем само да се гордеем. Колко още тайни ще разкрие тази древна обител в бъдеще?
