Ахмед Доган обяви, че ДПС била „отвлечена“. Кога, от кого и защо – не уточни. Но като всеки човек, който се събужда от дълга дрямка и намира хола си пренареден, той реши, че е време да си направи нова къща. Нарече го „тримесечен преходен период“, през който ще се трасира път към нова политическа формация. Формално – в името на демокрацията. Реално – в името на това старата партия да не му пречи да си остане главно действащо лице в спектакъла.
Доган, когото в България никога не са избирали, но винаги е управлявал, сега се изживява като спасител от самия себе си. Призова за съпротива срещу авторитаризма с патоса на човек, който от години държи политическата сцена като лична сцена. Настоя за борба срещу корпоративните интереси, докато лятната му резиденция още пази спомена от бариерите и НСО-то. Говори за свобода и демокрация с езика на човек, който никога не е напускал сенките, но винаги е диктувал дневния ред.
Очакванията били новият проект да е устойчив на външно влияние. Което, преведено от догански, значи: устойчив на всякакви чужди мнения, освен ако не съвпадат с неговото. Как ще изглежда новата партия, кой ще я води и кого ще представлява – засега не е ясно. Но едно е сигурно: тя ще бъде дълбоко демократична, стига ръководството да си остане същото.
В крайна сметка, Ахмед Доган не създава просто политически проект. Той изгражда още един монумент на собствената си незаменимост. И както винаги – ще има ръководство. Много ръководство. Толкова, колкото е необходимо, за да не остане място за никой друг.
