Преди седем години тя беше символ на борбата с корупцията. Или поне така я наричаха – жълтопаветниците. Десислава Иванчева – някогашен кмет на „Младост“, после арестувана показно в центъра на София с белязани пари, обвинена и осъдена. Шумна, гръмка и политически употребена до последната капка сензация.
Присъдата ѝ – 6 години затвор, влязла в сила през 2022 г. След многократни откази за предсрочно освобождаване, вицепрезидентът Илияна Йотова я помилва в края на юли 2025 г., заради влошено здравословно състояние и „хуманитарни съображения“.
И така, тя излезе на свобода.
Изсъхнала. Каменна. Без сълза. Без усмивка.
Без „благодаря“.
И сега дойде ред на истината – защо Иванчева е опасна.
Защото това лице, което медиите снимаха пред Сливенския затвор, не показа нито капка човешка топлота. Нито признателност към институцията, която я извади от ада. Нито към обществото, което поне малко се раздели в мненията си. Не! Тя излезе, нахапа ръката, която я спаси, и моментално заподозря „пиар кампания“ на Йотова – жената, която я помилва.
Такова поведение не е просто арогантно. То е злокачествено.
Защото когато човек мине през ада и излезе, първият му инстинкт е човещина. Или поне една дума с три срички: „Благодаря“. Но не и при Иванчева. Не и при жълтопаветния човек. При него няма емоция. Няма съпричастие. Няма прошка. Само злоба и мъст.
Жълтопаветникът не прощава. Той не чувства. Той изгаря.
Десислава Иванчева няма да се спре. Защото вярва, че всички ѝ дължат. Защото е убедена, че страданието ѝ е заради „другите“ – заради нас, заради вас, заради държавата. Тя е архетип на култа към омразата.
Сега си я представете отново с власт – без сърце, без съчувствие, без капка милост.
Тя няма да строи, няма да гради, няма да обединява. Ще отмъщава.
Ще чисти сметки. Ще съди и преследва, без значение кой си, какво си, и дали някога си ѝ подал ръка.
Това е Иванчева. Това е жълтопаветникът. Това е лицето на ПП/ДБ.
Не се лъжете от мита за „новата справедливост“.
Тези хора не търсят правда. Те търсят реванш.
Те не носят промяна. Те носят разруха.
С каменно лице, с бездна в очите и омраза, която няма край.
Затова, Българийо, внимавай кого наричаш икона.
Защото днес те поглежда една „помилвана“ –
а утре може да държи съдбата ти в юмрука си.
