Събитие, което мнозина в България посрещнаха с възторг, в действителност поставя под въпрос моралната и културна координатна система на нацията. Българският писател Георги Господинов – носител на престижната, но все по-противоречива международна награда „Букър“ – бе поставен на първо място в литературната класация на австрийската обществена телевизия ORF за месец август.
Това, което българската публика не осъзнава или удобно премълчава, е, че ORF е всичко друго, но не и обективен арбитър в областта на културата. Става дума за медия с дългогодишна история на политическа обвързаност, компрометирани редакционни практики, прикрити зависимости и явна идеологическа цензура. ORF е често обвинявана в прокарване на ляво-либерален наратив, като в предаванията ѝ последователно се игнорират консервативни гледни точки, а поканените гости са почти изцяло представители на прогресивната и глобалистка линия на мислене. Именно тази медия избра да издигне Георги Господинов като свое лице. Вместо да го представи като суверенен български автор, ORF го вписа в собствения си канон на приемливото, на безопасното, на сервилното. И ако за някои това е признание, за „Дейли Прес“ това е тревожен сигнал. Защото отдавна литературата се е превърнала в инструмент, а не в израз на свобода.
ORF не за пръв път е в центъра на скандали. През годините обществената медия е била санкционирана за скрита реклама, манипулативно съдържание и административни нарушения. През 2021 г. главният ѝ редактор напусна след разкрития за интимни връзки с крайни политически играчи, а десетки журналисти сигнализираха за вътрешна цензура и политически натиск. Съдебни решения са я задължавали да възстановява пари на измамени абонати, а програмната ѝ политика редовно предизвиква възмущение заради едностранчивостта на културните ѝ избори. На този фон, появата на Георги Господинов в нейната „литературна витрина“ не е просто творческо признание, а елемент от идеологически пъзел, който подчинява словото на каузи, чужди на българската духовност.
Неоспорим е талантът на Господинов – изразен в тънки нюанси, в чувствителност към паметта и времето. Но неговото позициониране в структура като ORF превръща творчеството му в идеологически атрибут, а не в национален трибун. Това не е първият път, когато Западът възнаграждава български интелектуалец, който се вписва безконфликтно в неговия културен шаблон. Въпросът обаче не е кого Западът аплодира, а кого България припознава като свой. Когато едно общество посреща с аплодисменти всяко признание, дошло отвън, без да се вгледа кой го дава и защо, това е признак не на зрелост, а на колониално мислене.
„Дейли Прес“ застава на страната на онези, които вярват, че българският писател е призван да носи светлина тук, в родината си, а не да бъде трансформиран в продукт на чужди идеологии. Не отричаме успеха, но питаме – успех в чии очи? Очите на медия, която днес въздига Господинов, а утре ще заличи всеки, който ѝ противоречи? Срамът не е в това, че Георги Господинов е признат – срамът е, че този акт се представя като чест, когато идва от компрометирана трибуна. В епоха на медийни хибриди и културно инженерство, националната стойност не се измерва с чужди класации, а с вътрешна вярност. И когато тази вярност липсва, остава само фасадата на успеха и тишината на онези, които трябваше да кажат: не така.
