За последните 20 г. около 7 милиона декара земи и гори (6,4 % от площта на държавата) са предадени чрез ловни концесии в ръцете на около 170 фирми, сред които тези на братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Цоцоркови, Румен Гайтански, Емил Димитров, Фуат Гювен, Тодор Батков, Тихомир Трендафилов, Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Гео Дундаров и други.
При липсата на обществен контрол ловните концесии водят до пълна феодализация на горите и ловните територии чрез ограничаване на обществения достъп посредством ловни огради, административни заповеди и жива охрана, чрез непрозрачно обсебване и ползване на публичните ресурси (гори, дивеч, сгради) за сметка на държавата, чрез нагласена приватизация на сгради и т.н.
Процесът на обсебване и феодализация на горите, ловните територии и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност и пренаписване на правилата за отдаване на ловните територии.
Във връзка със зачестилите сигнали на туристи и ловци от цяла България, свързани с феодализирането на българските гори от ловни олигарси, от Дейли прес подехме кампания по осветяване на причините за този процес.
Настоящата статия разкрива законовите механизмите, с които държавата разрешава ограничаване на конституционните ни права за свободен достъп до горите и съответно завладяването им от ловните феодали под предлог развитието на ловен туризъм.
В Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) са предвидени три типа процедури за отдаването на ловни територии за срок до 15 години – отдаване на ловностопански райони на ловни дружинки, отдаване на дивечовъдни участъци в горските стопанства на частни фирми и т.нар. договори за съвместна дейност с частни фирми в ловните стопанства.
Отдаване на ловностопански райони на ловно-рибарските сдружения
Преобладаваща част от ловните територии в България е обособена в ловностопански райони, в които стопанисването на дивеча се извършва от местните ловно-рибарски сдружения по силата на чл. 36, ал. 3 от ЗЛОД. Ежегодно сдруженията по договор заплащат на държавата около 1 лв. на хектар под формата на вноски за стопанисване и за ползване на дивеча. Отделно имат задължение да извършват и определени инвестиции, включващи защита от бракониерство, засяване на фуражни култури, подхранване на дивеча и т.н.
Основен проблем при ловностопанските райони са спорадичните конфликти на терен между ловците и останалите ползватели на гората, дължащи се на временното ограничаване на достъпа в дните, в които се провежда лов. Проблемът е разрешим чрез повече прозрачност, но държавните горски стопанства, които са отговорни за контрола върху ловните дружинки, не виждат икономически интерес в това, тъй като вноските на ловните дружинки не постъпват в бюджета на стопанствата, а в този на ИАГ.
Отдаване на държавни дивечовъдни участъци в горските стопанства (т.нар. ловни концесии)
Част от ловните територии в държавата, извън тези попадащи в ловностопанските райони на дружинките и ловните стопанства, са обособени като държавни дивечовъдни участъци (ДДУ) по чл. 10 от ЗЛОД. Част от тези участъци се управляват от държавните горски стопанства, но преобладаваща част от тях се отдават по реда на чл. 36 (1) от ЗЛОД чрез конкурс, в който могат да участват както частни юридически лица, така и държавните ловни стопанства и ловно-рибарските сдружения.
Отдадените към момента участъци са с обща площ 4,3 милиона декара или 1/10 от всички горски територии, като 99% от тях се управляват от над 150 частни фирми, сочат отлично запознати наши източници.
Сред най-големите концесионери са фирмите Етрополски бук ЕООД и Експрес-Турс ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър), Гимел АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), Асарел-Медет АД на Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), Ви Ай хънтинг ООД, свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила), Ловен комплекс Бялка ЕАД на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч), и ред други юридически лица, зад които се крият други български олигарси.
Този голям интерес към дивечовъдните участъци се дължи на възможността за ефективно ограничаване на публичния достъп и налагане на тотален контрол в огромни по площ горски територии със „законови инструменти“ като изграждането на ловни огради и заповедите на Регионалните дирекции по горите за ограничаване на достъпа под предлог „защитата на ловностопански съоръжения“ и „здравето на хората“ (т.е. да не бъдат отстреляни „по случайност“).
Ограниченията се налагат и чрез бариери, забранителни табели, видеонаблюдение и жива охрана. Несъмнено има и участъци, в които фирмите са на почтени ловни деятели, полагащи безкористни грижи за дивеча, но такива са по-скоро изключение.
Този механизъм за налагане на контрол върху ловните територии и дивеча е толкова атрактивен, че средните нива на заплащаните годишни вноски за стопанисване и ползване на дивеча достигат 10-20 лв./ха, или над 10 пъти повече от цените, които заплащат ловните дружинки.
Основна причина за безконтролното завладяване на горите от частни лица чрез отдаването на дивечовъдни участъци се дължи на тоталната липса на прозрачност по отношение на договорите и проверките на институциите, както и тотална липса на съгласуваност с останалите заинтересовани страни при изграждане на ловни огради или ограничаване на достъпа, което не дава възможност за обществен контрол и предотвратяването на злоупотреби.
Освен това, приходите от вноските за стопанисване и ползване на дивеча се превеждат в ИАГ, без да остават никакви средства в горските стопанства, които по закон са натоварени да извършват преобладаваща част от контролната дейност по ЗЛОД. Това води до липса на стимули за коректно прилагане на законовите изисквания, а оттам и до фиктивен контрол.
Още по-голям проблем се явява и член 36л (4) от ЗЛОД, който позволява чрез преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден участък да остане под владението на една и съща фирма без нов конкурс за вечни времена. Тази вратичка в закона, в допълнение на превратната практика под натиска на частните фирми РДГ да ограничават достъпа на трети лица до ДДУ (напр. безсрочната Заповед №РДГ-СМ-3-302/23.12.2015Г.на РДГ Смолян), създава възможност за дълготрайно обсебване на тези горските територии от частните концесионери.
Емблематични примери за това са не само обсебването на ДДУ „ГЕРЗОВИЦА“ от фирма „Красин“ ООД, но и на ДДУ „Омана“ от „Интерагро Сливен“ ЕООД и др. Тези негативни случаи обезличават усилията на много почтени фирми за подобряване на дивечовите запаси и развитието на добросъвестни ловностопански практики.
Договори за съвместна дейност между ловни стопанства и частни фирми
Най-голямата тайна в ловните среди (а следователно и схема) обаче са договорите за съвместно изпълнение на дейности по чл. 9 от ЗЛОД, въз основа на които държавните ловни стопанства „споделят“ с частния партньор всички инвестиции, разходи и приходи при развитието на ловностопанската дейност в стопанството. Чрез такива договори е феодализирана площ от близо 3 милиона дка, което е близо 7% от всички горските територии в България, като управлението на 20 от всички 30 държавни ловни стопанства в България вече е в ръцете на известни ловни богаташи като братя Ангелови (ДЛС Витошко), Валентин Златев (ДЛС Паламара и ДЛС Росица), Цоло Вутов (ДЛС Витиня), Румен Гайтански (ДЛС Искър), Емил Димитров (ДЛС Шерба), Фуат Гювен (ДЛС Арамлиец), Тодор Батков (ДЛС Кормисош), Тихомир Трендафилов (ДЛС Тракия).
Средните цени, формиращи се от размера на ежегодните инвестиции, са около 20 лв./ха. Ако фирмата успее да покрие този разход със сходни по размер приходи, то „феодализацията“ на стопанството на практика излиза безплатна. А тя се осъществява освен чрез обсебване на ресурсите на ловните стопанства (напр. безплатно използване на дивеча и ловните бази на стопанството, изграждането на незаконен ловен дом в ДЛС Искър, покриване на частни разходи за сметка на стопанството и т.н.), също така и чрез ограничаване достъпа на трети лица, какъвто е случая с почти изцяло заградените ДЛС Искър и ДЛС Паламара, и дори с ДЛС Мазалат, където по искане на частния концесионер със заповеди на РДГ Стара Загора системно се ограничава достъпа на трети лица до почти целите стопанства.
Цялата тази схема се крепи на факта, че сключените договори с техните ценови предложения, ежегодните споразумения и протоколи за направените разходи и приходи, както и проверките на институциите не са публични. Това не дава възможност за публичен контрол и води до редица възможности за „източване“ и ощетяване на държавните ловни стопанства.
Липсата на прозрачност създава възможности за скриване на приходи от частния партньор с цел ощетяване на ДЛС при разпределението на приходите, както и за завишаване на разходите на частния партньор с цел изкуствено задлъжняване и ощетяване на ДЛС. Съгласно наличните данни при тези договори размерът на разходите винаги е много над размера на приходите, което поставя под въпрос целесъобразността на тези договори и повдига въпроса каква всъщност е целта им (напр. „източване“ на стопанствата, чрез пренасочване на средства от дърводобивната дейност към ловностопанската дейност под предлог за развитие на организирания ловен туризъм, а оттам чрез тези договори източване на държавните ресурси към ловните олигарси)…
Всичко това води до извода, че чрез договорите за съвместна дейност държавата и държавните институции не само преотстъпват значителни площи от българските гори, но влизат и в недопустими икономически и политически зависимости с най-богатите и влиятелни български бизнесмени. Най-добрият пример за това е тоталната абдикация на държавната пред желанието на ловния концесионер в ДЛС Искър да изгражда незаконно ловни хижи и ловностопански сгради на държавна земя, което може да се обясни единствено чрез абсолютната сигурност на концесионера, че сградите и стопанството ще бъдат под негов контрол и вероятно собственост за вечни времена.
Първи индикации за безвъзвратната феодализация на ловните стопанства
Повече публична информация има за процеса по приватизация на ключови ловни сгради в държавните ловни стопанства. Според предоставената от МЗХГ справка в периода 2016-2020 г. вече са приватизирани или е направен опит за приватизацията на ключови ловни хижи, ловни домове и други ловностопански сгради в ключови стопанства като ДЛС Паламара, ДЛС Черни Лом, ДЛС Арамлиец, ДГС Шумен, ДЛС Извора и други. С продажбата на тези сгради на практика вече е отворена вратата за безвъзвратна феодализация и на следващ етап вероятно приватизация на ловностопанската дейност в тези стопанства. Това лишава стопанствата от възможността да използват ловните бази за екологичен туризъм и образование, каквато трябва да е целта на една публична администрация. Въпреки че продажбите на имотите са чрез публични търгове, най-често тези търгове са формални и предопределени, тъй като купувачите им са лица, които не само имат договор със съответното стопанство за ловностопанската дейност, но и са с толкова голяма икономическа мощ, че на практика нямат конкуренти. Така например, ловната хижа в ДГС Шумен – ДДУ „Ивански“ е продадена на концесионера на участъка „Автомагистрали Черно море“ АД, а ловните и административни сгради в ДЛС Арамлиец са продадени на фирма Фортера АД на банкера Фуат Гювен (собственик от 2010 г. и на имота под сградите), свързан с концесионера в стопанството „Ловни хълмове“ ЕООД.
Прекратяването на най-порочната схема
Приоритетно е прекратяването на най-порочната схема на феодализация на българските гори и ловни територии чрез прекратяването на договорите за съвместна дейност. За защита на частната инициатива алтернативата е обособяването на държавни дивечовъдни участъци в някои от ловните стопанства и отдаването им по реда на чл. 36 (1) от ЗЛОД, доколкото това няма да попречи на стопанствата да осъществяват независимо основната си обществена мисия – увеличаване на дивечовите запаси, запазване на дивечовото разнообразие и съхраняване на генетичния фонд.
На следващ етап, следва да бъде обсъдено създаването на оптимални конкурентни условия и приемането на едни и същи правила при отдаването на всички ловни територии в страната.
