На повърхността изглеждат като лицето на новия морал. Крещят срещу корупцията, сочат с пръст „другите“, настояват, че ще върнат държавата на гражданите. Но когато се дръпне пердето на пропагандата, изниква друг свят – свят на мълчание, лукс, чуждестранни имоти и пари, за които никой не говори. Светът на скритата олигархия, притаена зад лозунга „Да, България“.
Къща в Брюксел, съседство с Вигенин и „случайни“ съвпадения
През 2022 г. съпругата на Христо Иванов – Йорданка, адвокат с биография, забулена в мъгла, закупува къща с гараж в Брюксел. Имотът е внушителен – 195 квадратни метра, оценен на 655 000 лева. Нито дума по темата от Христо Иванов, нито ред в медийните му изяви. А още по-любопитно – къщата се намира в непосредствена близост до тази на Кристиан Вигенин от БСП.
„Да, България“ – партия, излязла от праха на протестите, за която моралът уж е водещ, допуска такава тиха и добре премерена инвестиция в сърцето на белгийската столица – град, където лобизмът, европейските пари и тишината вървят ръка за ръка. Нищо случайно.
Йорданка Иванова – жената, която не съществува, но купува за стотици хиляди
В публичното пространство няма снимки на Йорданка Иванова. Няма интервюта. Няма активност в социалните мрежи. Но има къща в Брюксел. Има международна кариера. Има средства. Как така? От какво е натрупан този капитал? Каква е реалната ѝ роля в икономическия кръг около „Да, България“?
Появяват се слухове за близост с проекти, свързани с криптовалути, трансгранични правни услуги и дори – според медийни намеци – с определени неправителствени структури, финансирани щедро от чужбина. Но доказателства няма. И точно това е най-страшното – че не се търсят.
Владислав Панев – апартамент в Холандия, десетки имоти в България
Другата „икона“ на движението за нова България, Владислав Панев, също не остава по-назад. Притежава апартамент в Тилбург, Холандия – 85 квадратни метра, оценен на 356 939 лева. Заедно със съпругата си Таня Панева държат осем имота у нас. Всичко това – при заплата на общински съветник, частични доходи от фондови операции и участие в политическия живот.
Декларирано е, но обяснено – не. Обществото пита, но отговор няма. Защото няма как да се отговори на неудобния въпрос: Как партиите на промяната се превърнаха в партии на просперитета – за малцина?
Морал за бедните, имоти за избраните
В България моралът отдавна се използва като търговска марка. Христо Иванов и съпартийците му са усвоили до съвършенство играта на поза, на обвинения към „лошите“, докато тихо и методично изграждат своя паралелен свят – свят на инвестиции зад граница, на имоти, на финансов комфорт, който остава далеч от очите на избирателите.
„Да, България“ се превърна в символ на новата българска ирония – хора, които викаха по жълтите павета срещу „олигарсите“, днес живеят като такива. В Брюксел. В Тилбург. В кварталите, в които никога няма да влезе „обикновеният гражданин“.
Истината вече не е лозунг
Докато бедността в България расте, а доверието в политическата класа се срива, елитът на „Да, България“ се прегрупира – не около каузи, а около капитали. Не около обществен интерес, а около лична обезпеченост. И колкото по-тихо го правят, толкова повече обществото има нужда да вика.
Време е маските да паднат. Зад тях не стои спасителят на България. Стои новата й олигархия.
С хлъзгави думи. И твърди активи.
