Лили Иванова – за едни тя е национална икона, за други – жива легенда. Певицата, която от десетилетия изправя публиката на крака, има и друго лице – това на благодетел, дарител и културен мисионер.
През 2014 г. примата позира като Марлене Дитрих за благотворителна кауза. Снимката се продаде на търг, а средствата отидоха за медицинско оборудване за деца във варненската болница „Света Марина“. През 2023 г. тя учреди фондация „Лили Иванова“, която официално има за цел да съхрани и популяризира българската музика. Дори представи проекта в Европейския парламент с концерт в Брюксел.
Дотук – блясък, аплодисменти и уважение. Но зад благотворителната фасада стои една от най-ефективните данъчни защити, виждани у нас.
През юни 2023 г. Лили Иванова регистрира фондация в обществена полза. В устава вписва широки културни и образователни цели – от концерти и филми до книги и изложби. Малко след това прехвърля цялото си духовно и материално наследство на фондацията – авторски права, имоти, активи, търговски марки.
Даренията и авторските права, постъпващи във фондацията, не се облагат с данъци. Имотите могат да бъдат освободени от данък сгради и такса смет, ако са „за общественополезна дейност“. Приходите от книги и концерти се водят част от културната мисия – и също са извън обхвата на корпоративния данък. Личните кредитори нямат право да пипат и лев от фондацията, защото активите вече не са лични. С други думи – НАП може да гледа, но не и да вземе.
Мнозина биха помислили, че така Лили губи достъп до имуществото си. Напротив – тя е изпълнителен директор на собствената фондация и решава как се харчи всеки лев. Заплатата ѝ, пътуванията, дори представителните разходи могат да минат като „културна дейност“. Това не е престъпление – законът позволява. Но е и пример как с малко ум и правилен устав можеш да живееш като кралица, докато данъците и наследствените драми остават настрана.
Привържениците на Лили ще кажат: „Тя е дала живота си за изкуството, заслужава спокойствие и защита“. Критиците обаче питат: „Защо обикновеният човек плаща данък за апартамент от 60 квадрата, а музикална легенда може да държи империя извън данъчния обсег?“ Едно е ясно – в България данъчните вратички са за онези, които знаят как да ги използват. И Лили Иванова не просто пее най-добре на сцената – тя свири първа цигулка и в оркестъра на големите данъчни играчи.
Лили Иванова обича да говори за благотворителност, но когато стане въпрос за това кой управлява фондацията ѝ, мълчанието е оглушително. Официално тя е изпълнителен директор, но по закон всяка фондация има настоятелство или управителен орган с повече от един човек. Имената на двама учредители – Даниела Станкова и Николай Недеков – са известни, но останалите членове остават извън публичното полезрение. Това поражда въпроси – защо една организация в „обществена полза“ не представя публично пълния си управителен екип?
Юридически, тези имена съществуват в съдебния и Централния регистър на ЮЛНЦ, но липсата им в медиите е съзнателен избор. Причината може да е проста – избягване на ненужен медиен шум и проверки. Ако в борда има бизнес партньори, адвокати или свързани лица, техните биографии биха станали обект на интерес, а всяка спорна връзка – на скандал. Скриването на информацията пази имиджа на фондацията като „чист културен проект“, далеч от икономически и политически интриги.
Тази стратегия дава и още едно предимство – гъвкавост. Ако уставът позволява смяна на настоятели без обществено оповестяване, съставът може да се променя според моментните нужди. Това осигурява на Лили Иванова пълен контрол върху хората, които формално управляват активите, но без да поема риска от публични въпроси за техните интереси или минало. Така зад кулисите на благотворителния образ се запазва едно добре охранявано пространство, в което решенията се взимат тихо и далеч от прожекторите.
