В България има готвачи, има телевизионни звезди и има хора, които са част от семейството ни, без да са ни роднини. Иван Звездев е и трите в едно. Роден на 12 август 1975 г., той израства в София, а пътят му към кухнята започва още в детството, когато вместо да играе на улицата, стои до баба си, докато тя меси хляб или бърка боб в големия глинен гювеч. Завършва икономика, но съдбата го връща там, където винаги е искал да бъде – до печката.
През 2001 г. стартира кулинарната рубрика „Бон Апети“ по bTV и за броени месеци става най-популярният готвач в страната. В продължение на години всяка сутрин и всяка събота и неделя милиони българи закусваха заедно с него пред телевизора. Усмивката, спокойният глас и умението му да обясни сложното по прост начин го превърнаха в част от семейната атмосфера на хиляди домове.
Днес, 30 години след първите си телевизионни изяви, Иван Звездев продължава да вдъхновява – вече чрез YouTube канал, участия в кулинарни фестивали и срещи по българските села и градове. На 50 години той е и горд дядо на малкия Тервел, за когото приготвя първите му „сериозни“ ястия.
– Иванe, за повечето българи ти си човекът, който влезе в домовете ни с вкус на баница и аромат на боб чорба. Как се чувстваш сега, 30 години по-късно?
– Чувствам се щастлив. Готвенето е моят живот, а любовта на хората е най-голямата награда. Днес може да нямам телевизионно предаване всеки ден, но имам нещо по-ценно – общуването лице в лице с хората по събори, фестивали, пазари. А в интернет – с цял свят.
– Последната година те видяхме в Скутаре да приготвяш курбан за храмовия празник. Какво е усещането да готвиш за цяла махала?
– Това е истинското готвене – когато знаеш, че всяка лъжица ще стопли нечие сърце. Хората идват, помагат, шегуват се, разказват истории. Там няма публика и водещ, там сме всички на една маса.
– На 12 август навършваш 50 години. Това променя ли вкусовете ти?
– Променя ги. Преди гонех ефекта – зрелищни рецепти, специални техники. Днес искам простото и истинско. Супа, каквато е готвила баба ми. Хляб, месен вкъщи. И да го споделя с хората, които обичам.
– Дядо си вече. Какво е първото ястие, което приготви за внучето?
– Спагети болонезе. Знам, че не е българско, но Тервел си облиза пръстите. И когато видиш как малко дете се смее, докато яде това, което си приготвил, разбираш, че кухнята е най-голямата сцена в света.
– Виждаме те активен в YouTube. Това ли е новата ти телевизия?
– Да. Там мога да съм себе си, да качвам рецепти, когато имам настроение, да отговарям на коментарите. И е прекрасно, защото публиката не е само от България. Пишат ми хора от Австралия, Канада, Испания – всички готвят по български рецепти.
– Какво готвиш за себе си, когато останеш сам?
– Омлет с домати. Бърз, лесен, ароматен. И винаги го ям с парче домашен хляб и малко сирене.
– Коя е рецептата, която искаш да оставиш на поколенията?
– Не е в книга и няма точни грамове. Това е рецептата за любов към храната и към човека до теб. Готви с радост, подавай залъка с усмивка и никога не забравяй, че на масата хората се обединяват.
Когато разговорът свършва, Иван Звездев отново се връща в кухнята. На масата вече има топъл хляб, няколко домата и букет от пресен магданоз. Гледа ги с усмивка, която познават поколения българи. За него храната не е просто занаят, нито телевизионен формат. Тя е връзка – между миналото и настоящето, между бабите и внуците, между хората, които се познават от години, и онези, които срещат за първи път.
„Хубавата трапеза не се измерва в броя на ястията, а в броя на усмивките около нея“, казва той, докато разчупва хляба. И е ясно – Иван Звездев ще продължава да готви, докато има за кого. И докато в българската кухня има още какво да се пази и предава нататък.
