Докато Виктор Николаев от сутрешния блок „Здравей, България“ по Нова телевизия сервира на зрителите първосигналния репортаж за „критично ниските нива“ на язовир „Копринка“, едно разследване на екипа на Дейли Прес разкрива шокираща и скрита истина: държавните институции не просто са допуснали водната криза, а са я планирали и одобрили чрез поредица от управленски решения.
Вместо да се разровят в официалните документи на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), националните медии предпочетоха да поднесат повърхностна картина, която прикрива системния провал и задълбочава общественото недоверие. Докато обществото вижда само върха на айсберга, нашето разследване показва, че кризата не е плод на суша, а на умишлена манипулация.
Данните показват, че водната криза не е следствие от природни фактори, а е резултат от серия от управленски грешки и пропуски, които повтарят и задълбочават миналогодишната катастрофа.
На 14 август 2025 г. националната медия Нова телевизия съобщи, че язовир „Копринка“, един от възловите водоеми в централната част на страната, разполага с едва 19% от полезния си обем, което е малко над 32 милиона кубични метра вода.
Експерти от Централната рибоопазваща организация предупредиха, че „всяка година става все по-зле и по-зле“ и призоваха държавната управа да използва водните ресурси по „правилен начин“. Те подчертаха, че миналата година нивата са достигнали почти мъртъв обем, а въпреки това източването е продължило до средата на септември, далеч след края на напоителния сезон.
На пръв поглед, това е просто поредната новина за суша и безотговорност.
Но сравнението с двата месечни графика на МОСВ за юли и август 2025 г., подписани от министър Манол Генов, разкрива манипулация на фактите и откровена бездейност.
Графиката за юли: Наличен полезен обем в началото на месеца: 70,336 млн. м³. Планирано източване за юли: 28,047 млн. м³, от които 28 млн. м³ са за напояване. В документа се посочват и „ремонтни дейности на основния изпускател на язовирната стена, включващи водолазни дейности“, които налагат ограничен режим на работа на ВЕЦ „Копринка“. Ако се направи проста сметка, в началото на август в язовира би трябвало да са останали 42,289 млн. м³ вода (70,336 – 28,047).
Графиката за август: В началото на месеца МОСВ отчита 38,130 млн. м³ наличен полезен обем.
Планирано източване за август: 20,047 млн. м³, от които 20 млн. м³ са за напояване. В самия документ МОСВ признава: „Предвид ниския обем в язовира, титулярите на разрешителни… следва да използват аварийните зони“. Разминаването и истината: Сравнението на тези два документа показва, че още преди да започне август, язовирът е бил с над 4 милиона кубични метра по-малко вода от очакваното (42,289 млн. м³ срещу 38,130 млн. м³).
Този дефицит може да се обясни само с две причини: или източването през юли е било много по-голямо от планираното, или язовирът е губил огромни количества вода по неустановен начин.
Най-големият скандал обаче е в действията на МОСВ.
Въпреки очевидната липса на контрол, Министерството не е променило политиката си, а е одобрило ново мащабно източване от 20,047 млн. м³ за август. Тази цифра не просто задълбочава проблема, но и прави неизбежна водната криза, за която медиите днес вече алармират.
Днес, 14 август, само две седмици след старта на месеца, в язовира са останали едва 32 млн. м³, което означава, че за този кратък период са източени над 6 млн. м³ вода.
Кой лъже и кой плаща?
Докато националните телевизии представят проблема като поредната криза, провокирана от сушата, истината, скрита в документите на МОСВ, е далеч по-мрачна. Властта е била наясно с намаляващите нива още през юли, когато са били извършвани и рискови ремонтни дейности. Въпреки това, вместо да затегне контрола и да ограничи източването, тя е одобрила нов, агресивен план за разход на водата.
Тази повтаряща се криза не е случайност, а системен провал. Той показва, че държавните институции не са в състояние да управляват ефективно един от най-важните ресурси на страната. И докато чиновниците издават документи, които си противоречат, хиляди хора в региона на „Копринка“ наблюдават как язовирът пресъхва.
Засегнати са не само риболовът и земеделието, но и бъдещето на цели общности. Докато медиите предават за текущото състояние, разследването показва, че кризата е била планирана, одобрена и реализирана от институциите, които би трябвало да я предотвратяват.
Всичко това повдига въпроса: защо се повтарят едни и същи грешки и кой носи отговорност за катастрофа, която изглежда неслучайна?
