Daily Press продължава разследването си за управлението на водните ресурси на България. След като в първата част разкрихме как НЕК изисква все по-големи обеми вода от януари до март, новите данни за второто тримесечие на 2024 г. (април-юни) показват, че зад административните формуляри се крият дългосрочни проблеми, съмнения за злоупотреби и системни загуби.
Язовир „Доспат“ – символ на неефективността
Анализът на заявките за язовир „Доспат“ за април, май и юни разкрива тревожна картина. През тези три месеца НЕК не е поискала нито един кубически метър вода за производство на електроенергия. Вместо това, компанията е заявила общо над 57.4 млн. м³ вода, която да бъде изпусната за „други цели“, по-конкретно – за регулиране на водния обем.
Тази практика е пряко следствие от неработещата ВЕЦ „Тешел“. Вместо да бъде преработена в електричество, водата просто се изпуска. Това представлява не само огромна икономическа загуба за НЕК и държавата, но и потенциално вреди на местните екосистеми и водния баланс в региона.
Въпросът е защо ключова централа остава неработоспособна толкова дълго и кой носи отговорност за пропуснатите ползи, които биха възлезли на милиони левове.
Ремонтите, които изпускат вода и повдигат въпроси
Заявките на НЕК за второто тримесечие са наситени с планове за ремонти, огледи и манипулации по язовирните съоръжения. Тези дейности изискват изпускането на големи обеми вода, без тя реално да се използва.
Април: Ремонтите на ВЕЦ „Алеко“ (започнали през март) продължават.
Заявките изрично уточняват, че за да се осигури вода за „Биовет“ АД – Пещера, работата на ВЕЦ „Пещера“ трябва да бъде в подчинен режим. Това повдига съмнения за приоритетно третиране на частни индустриални потребители за сметка на държавния интерес.
Май и Юни: Планирани са множество ремонти на ВЕЦ „Кричим“, „Въча“, „Цанков камък“, както и на преливника на язовир „Кърджали“.
Тези ремонти налагат спиране на централи и изпускане на значителни количества вода, която не носи приходи. Масираният характер на тези дейности през активния хидросезон навежда на мисълта, че поддръжката на съоръженията е била неглижирана.
Това поставя въпроса дали тези „планирани“ ремонти не са просто прикритие за нерегламентирани изпускания или забавяния, които допълнително натоварват системата и водят до загуби.
Битката за контрол: НЕК срещу МОСВ
През всички три месеца НЕК повтаря едни и същи искания към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Басейновите дирекции: Премахване на „контролните обеми“: НЕК твърди, че те ограничават работата на централите и водят до неефективност.
Въвеждане на „диапазони“: Компанията иска повече гъвкавост, за да може да реагира на пазара на електроенергия. Тези искания ясно показват, че НЕК се опитва да получи по-голяма свобода при управлението на водата, отслабвайки контрола на отговорните институции.
Комбинирано с продължаващата неработоспособност на ПАВЕЦ „Чаира“ – ключов балансьор на енергийната система – това създава предпоставки за хаотично и неефективно управление на водните ресурси.
Основни изводи от данните:
Проблемът „Доспат“: Както се вижда от документите с които разполага Дейли Прес, през цялото второ тримесечие НЕК заявява вода от язовир „Доспат“ само за „други цели“, като обемът за хидроенергетика остава нулев.
Това е най-силното доказателство за неефективното управление и продължаващите загуби. Спад в обемите след пролетния максимум: След високите стойности през април, обемите, заявени за хидроенергетика от язовири като „Въча“ и „Студен кладенец“, намаляват през май и юни.
Това е очаквано, но въпреки спада, другите цели и ремонтните дейности продължават да изискват изпускане на вода.
