Българският патриарх Даниил тези дни призова българите да посещават поне веднъж годишно Рилския манастир, „за да вземат частичка от благодатта, която св. Иван Рилски е придобил за нас“. Великолепна препоръка, но за огромната част от българите тя си остава неосъществима мечта.
И причината е проста – няма директен автобус от София до Рилския манастир.
Така обикновеният вярващ се оказва в капан. Трябва да има собствен автомобил или, в най-добрия случай, да стигне до Благоевград и там да търси автобус към град Рила. След това – с повече късмет – се прехвърля в друг автобус, обикалящ селата в района. След няколко часа пътуване, което включва нерви и безброй трансфери, може и да пристигне точно за вечерната служба. И всичко това за едва 127 км – частично магистрала, но изживяване, достойно за приключенски филм.
Напомняме, че до тази година имаше редовна автобусна линия от София до Рилския манастир, която функционираше от късна пролет до ранна есен. Линията обаче беше закрита – уж защото „не била рентабилна“, въпреки че обслужвала не само туристи, но и всички села в общините Кочериново и Рила.
След закриването ѝ, обикновените българи и чуждестранни туристи трябва да търсят частен транспорт или да се организират като пилигрими от преди сто години.
Историята на транспорта към светата обител е още по–скандална.
Преди 1944 г. имаше теснолинейка от град Рила до манастира – бавна, славна и забавна. През 1960 г. тя е закрита по времето на социализма, а монасите – изгонени. Локомотивът на някогашния парен влак е запазен и е поставен като „местна гордост“ близо до центъра на Рила. През 90-те години се появяват ентусиасти, които искат да възстановят теснолинейката, но… нищо не се случва. Очевидно е по-изгодно да се строят минивецове в планината, отколкото да се възстанови транспортът до свещената обител.
И тук идва голямата ирония: Светият Синод има финансови възможности, но не намира начин да направи Рилския манастир достъпен за обикновения вярващ.
Патриархът призовава народа да идва, но никой не предлага автобусна линия от София, за която реално има нужда. Вместо това игуменът дядо Евлогий и архиерейският наместник Георги Паликарски се заемат с построяването на параклис на Седемте рилски езера – „нещо мъничко, като нищо на света“, според медиите.
Някои оптимисти дори предполагат, че ако продължат лифта от Седемте езера към манастира, ще се отвори поле за обществени поръчки и тлъсти комисиони. Това е далеч по-печелившо от редовна автобусна линия, но никой не го предлага.
Паралелно с това приходите от манастирските паркинги, по 5 лева от кола, отиват при частен оператор, въпреки че обителта е пълна по празници и уикенди. Игуменът, дядо Евлогий, се оплаква от липса на средства и настоява за държавно финансиране за реставрация.
Държавата отвръща на молбата: 600 000 лева през 2020 г., 400 000 лева три години по–късно и още 600 000 лева тази година. За сравнение, Бачковският и Троянският манастир получават само по 200 000 лева. А приходите от собствения бизнес на Рилския манастир – никой не пита къде отиват.
В крайна сметка, докато обикновените хора се мъчат да достигнат „частичката благодат“ на св. Иван Рилски, истинските пари и удобства са концентрирани в ръцете на малка група.
Патриархът благославя, а народът се чуди как да стигне до манастира без собствена кола или частен автобус.
Резултатът е ясен: София–Рилски манастир – автобус няма, благодатта се продава, приходите изтичат към частници и държавни субсидии, а духовният водач остава в Мерцедеса си, докато редовите поклонници плащат и се мъчат.
Това е скандалът зад духовния образ на България – коли, комисиони и държавни пари вместо достъпна религиозна услуга.
