Зад тишината на водната шир на язовир „Батак“ зрее скандал, който години наред остава извън прожекторите. Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Националната електрическа компания (НЕК) и местната власт в Пазарджишко играят шахмат с обществения интерес, а залогът е вода, ток и незаконно строителство в курорта Цигов чарк.
Енергийни графици на тъмно
По закон МОСВ определя месечните графици за използването на водата от язовирите. На практика обаче НЕК редовно иска промени в тези графици, мотивирани с „непредвидена енергийна обстановка“. Копия от такива искания за последните 18 месеца се оказват засекретени зад процедурни вратички – формално се третират като информация, засягаща „трето лице“. В резултат гражданите и медиите получават достъп със закъснение или изобщо не виждат ключовата информация за това кой, кога и защо пренасочва водните ресурси.
Приоритетите на хартия – токът над земята и хората
Законът поставя питейното и земеделското водоснабдяване преди енергетиката. На практика обаче в месечните графици на яз. „Батак“ често първи са електроцентралите. Фермери от региона свидетелстват, че в пиковите летни месеци канали за напояване остават сухи, докато турбините въртят за максимален добив. „Винаги има вода за ток, но не и за полето“, казва производител от Баташко поле, пожелал анонимност.
Цигов чарк – строителство без контрол
Докато водата се преразпределя между енергийни и земеделски интереси, крайбрежието на Цигов чарк се превръща в бетонен пояс. Въпреки забраните за строителство в санитарно-охранителните зони, нови къщи за гости, вили и заведения никнат всяка година. МОСВ и РИОСВ – Пазарджик официално твърдят, че имат „информация за незаконни постройки“ и че се предприемат проверки. На практика актове са единични, а събаряния – почти няма. За местните хора това е схема: едни строят, други си затварят очите.
Публичната информация – битка с институциите
Журналистическо заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) разкрива сложна процедура: МОСВ препраща въпросите към РИОСВ и НЕК, сроковете се удължават, „трети лица“ биват питани дали са съгласни да се дадат техните документи. Така прозрачността се превръща в административна хватка, а обществеността научава истината след месеци – ако изобщо я научи.
Вместо епилог
Яз. „Батак“ е част от националната сигурност и водния баланс на страната. Вместо да бъде пример за прозрачно управление, той е огледало на системен проблем: енергийни апетити, безконтролно строителство и институционално мълчание. Ако МОСВ и контролните органи не покажат, че могат да защитят закона, язовирът ще остане символ на корупционен модел, в който печалбата е над обществения интерес.
Язовир „Батак“ е държавен ресурс, но изглежда се управлява като частна касичка за енергийни играчи и местни строителни предприемачи. Министерството уж следи законите, но фактически е в ролята на нотариус – само заверява решенията на НЕК и после обяснява защо „няма нарушение“.
Вместо да пази обществения интерес, МОСВ се крие зад процедури, формуляри и „трети лица“. Това е институционален чадър, под който истината се губи в папките. Същото се случва и в Цигов чарк, където бетонът расте по-бързо от гората, а наказателните актове са колкото пръстите на едната ръка.
Истината е една: в България язовирите не се управляват с грижа за хората и природата, а според интересите на тези, които знаят как да натискат правилните бутони в администрацията. Днес е „Батак“, утре ще е всеки друг язовир. Въпросът е – кой печели, докато обществото губи?
