Лидерите на двата големи директорски синдиката – Асен Александров и Диян Стаматов, застават зад идеите на Министерството на образованието и науката (МОН). Стаматов, втори мандат общински съветник от ГЕРБ и председател на най-големия директорски синдикат – Съюза на работодателите в системата на народната просвета, и Александров, съветник на образователния министър, са единодушни: проблемът не е в това дали да има мандатност, а как да се оценява трудът на директорите и да се направи професията по-привлекателна.
И двамата подкрепят тезата на министъра, че въпросът опира до избор между мандатност или ежегодна атестация. Според тях мандатността не е реалистична – просто няма достатъчно кандидати за всички училища. Именно заради това някои училища са с „вечни“ директори, които непрекъснато се преизбират като най-добрите кандидати, а конкурсните комисии, доминирани от РУО и общините, трудно могат да ги сменят.
„Според мен е добре директорите да бъдат оценявани всяка година. То и досега бяхме оценявани с един инструмент, наречен диференцирано заплащане, който обхваща почти всичко, което вършим“, коментира Асен Александров. Той е председател на Сдружението на директорите в системата на образованието в България, зам.-председател на комисията по иновации в МОН и ръководител на проекта „Успех“ за извънкласни дейности.
Преди дни Александров освободи директорското място в столичното 51-во училище „Елисавета Багряна“ след впечатляващите 21 години на поста. „Ако трябва да избираме дали да се въведе мандатност на директорите, или да бъдат атестирани всяка година, е по-добре атестацията“, добавя Александров. Според него промените тепърва ще се обсъждат и синдикатите „сигурно“ ще излязат с обща позиция през септември, когато предстоят гласуванията на образователния закон в парламента.
По думите на Стаматов ежегодната оценка на директорите е „логична идея“, но оценяването трябва да е „ясно регламентирано, с прозрачни критерии и с обективни показатели“. „Без това рискува да се превърне в инструмент за натиск, а не за развитие и подкрепа на лидерството“, предупреждава той във Фейсбук.
Според него големият въпрос не е дали да има оценка или мандатност, а „как да направим директорската професия авторитетна и привлекателна“. Освен че е председател на синдиката, Стаматов е директор на столичното 119 СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“ и общински съветник. Той е бил и зам.-министър на образованието във втория кабинет на Бойко Борисов.
Междувременно тревоги буди предложението правото на директорите да се върнат на поста след заемане на политическа длъжност.
Според Българската предприемаческа асоциация BESCO това „отваря врата за политическо влияние и натиск, което е в противоречие с принципите на професионализъм, автономия и политическа неутралност на образователната система“.
Не по-малко чувствителен е въпросът за шефовете на Регионалните управления на образованието (РУО).
В момента те са държавни служители с гаранции за защита и назначение чрез конкурси, организирани от МОН. Предложението да станат органи на изпълнителната власт означава, че те ще бъдат лесносменяеми – всяко ново правителство ще може да ги уволнява, както се сменят областните управители.
Бившият министър Николай Денков предупреди, че реформата може да доведе до „феодализиране и политизиране“ на образователната система.
В този контекст се очертава важната роля на опитни и авторитетни фигури като Янка Такева. С дългогодишен синдикален и професионален опит, тя продължава да бъде пример за стабилност и лидерство.
Такева показва, че успешният директор и синдикален лидер могат да работят за интересите на учителите и учениците, като същевременно запазват професионалната автономия на образователната система.
На финала дебатът остава открит: дали директорите ще бъдат оценявани ежегодно, ще има ли мандатност или системата ще се политизира – предстои да се види. Но е ясно, че реформата в българското образование минава през гласовете и позициите на Александров, Стаматов и Такева – лидери, които знаят какво означава реално управление и развитие на училищата.
