Принцеса Даяна почина на 31 август 1997 година в Париж. Светът я изпрати с траур и сълзи, а семейството ѝ реши последният ѝ дом да бъде далеч от публичния шум. На 6 септември 1997 тя бе погребана на малък остров в езерото на семейното имение Алтроп, собственост на рода Спенсър. Достъпът до гроба е строго забранен. Мястото е обградено от дървета и се вижда само отдалеч.
Именно тази изолация предизвиква любопитството и манията на хора, които търсят близост до паметта ѝ. Според информацията, до 2017 година е имало най-малко четири опита за проникване до гроба на Даяна. Всички са били осуетени от охраната.
Нейният брат, Чарлс Спенсър, е коментирал, че опитите са били „странни“ и напомня, че Алтроп е „най-сигурното място“, където тя може да почива. Въпреки това фактът, че подобни посегателства изобщо се случват, е тревожен. Те показват колко трудно е за едно семейство да опази личния си траур от натрапници и сензации.
Медии като „Курир“ наричат тези събития „ужасяващи“ и „зловещи“. Всъщност зад тях не стои нищо мистично. Няма призраци, няма „свръхестествени явления“. Истинският ужас е човешкият – опитите да бъде нарушен вечният покой на една жена, която и приживе беше подложена на непрекъснат натиск, преследване и любопитство.
Това е иронията на съдбата – дори след смъртта си Даяна остава в центъра на обществен интерес. Гробът ѝ, скрит зад езерните води, продължава да бъде мишена за хора, които искат „парче“ от историята или близост до мита „Принцеса на народа“.
Сигурността обаче засега остава непробиваема. Алтроп е не само дом и семейна земя, а и крепост, която брани най-свидното място на рода Спенсър.
В свят, в който сензациите често подменят реалността, историята с „ужасите“ на гроба на Даяна е показателна. Няма паранормални явления, а само реални факти: четири опита да бъде обезпокоен нейният вечен сън. Четири провала на натрапници, които не разбират едно – истинското уважение към Даяна е тишина и памет, а не нарушаване на гроба ѝ.
