В последните години дебатът за бъдещето на Европа се изостри до крайности, които заплашват не просто политическия баланс, но самата същност на демокрацията. Все по-често, когато някой се осмели да отправи критика към така наречения „неолиберален“ курс на Брюксел, моментално бива етикетиран като „путинист“ или „копейка“. Възможно ли е изобщо да си проевропеец, демократ, поддръжник на евроатлантическите ценности – и същевременно критичен към лица като Урсула фон дер Лайен?
Историята помни велики европейски лидери – личности като Жан Моне, Робер Шуман, Конрад Аденауер и Алсидe Де Гаспери, които са двигателите на проекта за обединена Европа. Те не са били безпогрешни, но сплотяват континента в името на мира и преодоляването на разделенията. Тяхната Европа обаче има друго лице: търсене на баланси, диалог, отговорност и многообразие на гледните точки. Това не е Европа, която отхвърля и демонизира всеки, който поставя под въпрос политиката на моментните лидери или търси развитие отвъд консервативния икономически либерализъм.
По никакъв начин опозицията срещу неолиберализма не означава пропутинска или антизападна ориентация. Напротив – демократичното общество е основано именно на дебата, на алтернативните програми за управление и на върховенството на правото. Европа, която отказва плурализма и заклеймява критиците на статуквото като врагове, рискува да изгуби собствената си идентичност.
Днес управлението на Урсула фон дер Лайен олицетворява един доста тесен кръг от интереси, които често игнорират реалните тревоги на гражданите – социалното неравенство, деиндустриализацията, отчуждението between източна и западна Европа. За разлика от визионерите на ХХ век, които винаги са поставяли Европа над партийните си интереси, днешното ръководство нерядко служи на моментни бизнес и геополитически лобита.
Следователно, най-голямата услуга към европейската идея днес не е безкритично преклонение пред властта – а обратното: тя се нуждае от свободно, компетентно и отговорно гражданско участие. Европа ще бъде стабилна тогава, когато има същински политически плурализъм и лидерите й отново се върнат към идеалите на Моне, Шуман и Аденауер – а не към охраняване на властта и етикиране на инакомислещите.
Колкото и да е неудобно за неолибералното статукво, Урсула фон дер Лайен не е от онези строители на обединена Европа, които оставят трайни следи в историята. И това е факт, който трябва да бъде изговарян в интерес на бъдещето на европейската демокрация.
