от екипа на Дейли Прес
Шуменци, знаете ли кой и с какво плаща цената на „успешното“ здравеопазване във вашия град? И дали сметката за т.нар. „управление“ на областната болница не се плаща от трупове, а не от резултати?
„Дейли Прес“ разкрива мащабно разследване по документи, отчети и числа, които не лъжат: МБАЛ „Шумен“ е на ръба на фискалната стабилност, а директорският елит живее с размах, достоен за корпоративна дъщерна компания на чужд концерн – не на лечебно заведение.
14 000 лв. на месец… за кого?
Изпълнителният директор на МБАЛ „Шумен“ Димитър Костов получава месечно възнаграждение, възлизащо на 173 272 лв. годишно – или над 14 000 лв. всеки месец. В болница, където санитар получава 1369 лв., а болногледач – 1146 лв.
Докато лекар без специалност взима 3364 лв., а лекар със специалност – около 5000, изпълнителната власт в здравеопазването в Шумен живее по съвсем други стандарти.
Председателката на Съвета на директорите Лидия Георгиева е с 58 779 лв., а зам.-председател Хатидже Стижарлиева – с 56 939 лв. Този триумвират управлява болница с над 500 починали пациенти в рамките на една година – и с натрупани почти 12 милиона лв. задължения.
Цифрите не лъжат. Но мълчат.
През 2024 г. през болницата са преминали 18 291 пациенти. Починалите в стационарните отделения са 507 души, а още 36 са издъхнали в шоковата зала. Данните почти се припокриват с тези от 2023 г., което говори не за прогрес, а за застой. Или още по-лошо – за системно бездействие.
Въпреки това, разходите за възнаграждения са скочили от 17,3 млн. лв. на 21,5 млн. лв. Печалбата е 723 000 лв., почти с 400 000 лв. по-малка от предходната година.
И тук идва въпросът – при толкова „усилие“ от страна на ръководството, къде е ефектът? Ако ръководството е „ефективно“, защо задълженията растат? Ако мениджмънтът е „успешен“, защо броят на смъртните случаи не намалява?
Няма съдови хирурзи, но има бонуси.
Към края на 2024 г. в МБАЛ-Шумен няма лекари по съдова хирургия, въпреки че възрастта на населението го изисква. А лекари над 65 години – цели 44-ма. Младите са малко. Персоналът е остарял, системата е уморена, но бонусите – свежи.
Начисленията за неизползвани отпуски са нараснали с още 128 000 лв., а работещите в болницата вече са 778 души – с 7 повече от 2023 г.
Въпросите, които обществото трябва да зададе:
-
Къде отиват средствата на болницата?
-
На какъв принцип се оценява „успешното управление“ на публично здраве?
-
Защо болницата работи „на косъм“ от загуби, а директорите ѝ са с луксозни заплати?
Капитал, който не лекува
Собственият капитал на болницата е 6,3 млн. лв. – по-малко от записания. Увеличава се на хартия – през януари 2024 г. до 9,9 млн. лв., а в края на септември вече над 10 млн. лв.. Това обаче не се отразява на лечението, а само на счетоводния отчет.
Задълженията към свързани лица са 3 млн. лв., а общите дългове – почти 12 млн. лв. Тоест – болницата е дълбоко на червено, но някой си е зелено доволен.
Може ли здравеопазването да е печеливш бизнес? Да. Но не и когато за сметка на пациентите се печели личен комфорт. В една болница не може да има изпълнителен директор с близо 15 хиляди лева месечно, докато умират по над 500 души годишно, а системата се крепи на лекари пенсионери и липса на ключови специалисти.
Обществото не може да си позволи да гледа встрани. И със сигурност няма да позволи „мениджъри“ да трупат лични дивиденти върху смърт и тишина.
🖊 Разследване на Дейли Прес БГ
Парите миришат, когато идват от болка. А някой тук мирише на безнаказаност.
