Българската журналистика преживява своите най-мрачни времена. Преследването на неудобни репортери вече не е задкулисна тактика – то е официална държавна политика. Доказателство за това е случаят със Симеон Милков – разследващ журналист, който не само говори за смъртта на моторист в Попово, но дръзва да зададе въпроси към прокуратурата и полицията. Какво последва? Три обвинения, физическо насилие, психологически тормоз и пълна репресия.
Материалът на Топ Преса, който осветли скандалната съдебна и полицейска саморазправа със Симеон Милков, предизвика лавина от реакции в публичното пространство. Описан като „журналист без диплома, но със съвест“, Милков се превърна в символ на една професия, която в България се оказва по-опасна от престъпността.
„Щом микрофонът се е превърнал в бухалка – няма свобода на словото“, казва Милков пред Топ Преса. Тези думи обиколиха социалните мрежи и станаха знаме на всички, които вярват, че журналистиката е последният бастион срещу мафиотската държава.
Според анализаторите на Топ Преса, случаят не е изолиран. Медията признава, че самата тя е била подложена на тормоз от страна на влиятелни бизнескръгове и органи на реда, които изпълняват съмнителни поръчки.
„Репресиите срещу нашия екип не са случайност. Те са част от модела – модела на натиск, сплашване и унищожение на всеки, който говори неудобната истина“, се казва още в редакционната позиция на Топ Преса.
Случаят със Симеон Милков трябва да бъде червен флаг – не само за журналистическата гилдия, но и за всички граждани. Защото когато журналистите мълчат от страх, цялото общество остава сляпо. А микрофонът – онзи символ на истината – се превръща в инструмент на страха.
Материалът е подготвен от DailyPress.bg по информация на Топ Преса.
