Кинокритически коментар от Дейли Прес:
Иван и Андрей – онези, които години наред бяха символ на лека телевизия, риалити формати и вечерни закачки, изведнъж се оказаха в ролята на реформатори на българското кино.
Парадокс? На пръв поглед – да.
Но при по-внимателен поглед – логично развитие на подценен талант, стратегическа визия и вкус към историята.
Филмът за Гунди не беше просто кинопродукция – беше национална емоция, извадена от архивите и превърната в модерна легенда. Не е лесно да уловиш духа на човек, който е едновременно герой, мит и икона – без да го превърнеш в банално клише. Но Иван и Андрей го направиха. С уважение, с усет, със смелост.
Сега идва ред на Лили Иванова – и, ако съдим по амбицията, средствата и подхода, можем да очакваме не просто биографичен филм, а кинематографичен паметник.
Истината е, че двамата продуценти успяват да направят това, което институциите не направиха с десетилетия:
Да върнат самочувствието на българския зрител, да му покажат, че нашата история, нашите звезди, нашият талант заслужават да бъдат разказани – с техника, сценарий и визия, които могат да се гледат навън без срам, дори с гордост.
И тук вече не говорим за шоу.
Говорим за кино със сърце и гръбнак. И ако Иван и Андрей продължат така – с фокус върху личности, които са белязали България, с продукционна дисциплина и с екипи, които вярват в каузата – може би ще се окаже, че именно те са първите модерни продуценти, които върнаха БГ киното в играта.
Понякога истинските герои не влизат в кадър с фанфари. Понякога носят тениска и микрофон, но зад гърба им – стои цял един народ, който иска да гледа себе си на екран. Красиво, достойно, в цвят и звук.
