Международният шеф на ядрената енергетика Рафаел Гроси проговори. И думите му, макар и спокойни, разтърсиха клишето. В скорошно интервю за Sky News той обяви, че Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) не разполага с доказателства, че Иран се опитва да създаде ядрено оръжие. Да, Иран обогатява уран до 60%, единствен в света с такова ниво, и това е тревожно. Но не е престъпление. И със сигурност не е бомба. „Не можем да потвърдим, че в момента Иран има системни усилия за производство на ядрено оръжие“, казва Гроси. А докато той говори, дроновете летят, ракети падат, а Израел атакува ядрени обекти – създавайки реален риск от радиационен инцидент, който може да засегне целия регион.
Това, което виждаме днес, не е ново. Светът вече е играл този театър. През 2003 година световната сцена бе подготвена за една от най-добре режисираните манипулации в модерната история – войната в Ирак. Обвиненията срещу Саддам Хюсеин, че притежава оръжия за масово унищожение, доведоха до инвазия, смъртта на стотици хиляди и разпад на една държава. По-късно международните инспектори, включително и от МААЕ, категорично опровергаха всички твърдения – такива оръжия не са съществували. Войната обаче беше вече „спечелена“. На каква цена?
Югославия е друг пример. През 1999 г. Белград беше бомбардиран в името на мира. Резултатът: разрушения, жертви, разпад, а после – геополитически трансфер на влияние. Превантивна хуманност с ракети. И винаги – със санкцията на същите сили, които днес отново сочат с пръст и обвиняват.
Днес на прицел е Иран. Република с авторитарен режим, религиозен кодекс и антизападна реторика. Удобен враг. Израел от години го представя като екзистенциална заплаха. САЩ поддържат натиска. ЕС мълчи или приглася. А медийната пропаганда работи безотказно – с познатите думи: терор, обогатен уран, ракети, тайни програми. Само че този път дори МААЕ – институцията, която би трябвало първа да алармира – не го прави. Защото няма какво да потвърди.
Вместо това, имаме нещо далеч по-страшно: реален риск от удар върху активни ядрени обекти, както се случи през април. „При такъв удар винаги има опасност от радиационно събитие“, предупреждава Гроси. Тоест, дори иранската програма да не е военна, тя може да бъде превърната в оръжие чрез атака от трета страна. И отново – в името на мира.
Това не е геополитика. Това е инженерство на война. От години Западът използва една и съща формула: първо демонизира, после изолира, след това атакува. Който не се подчини на техния модел за „мир“ – става легитимна мишена. В свят, в който демокрацията се носи със самолетоносач, а „ценностите“ се изнасят с дронове, истинската заплаха не е диктаторът. А онзи, който отказва да влезе в сценария.
Иран може да не е ангел. Но когато истината е по-тиха от ракетите, а фактите са неудобни за говорене – тогава всеки може да бъде следващият Саддам. Днес обвиненията са без доказателства. Утре ще бъдат с ракети. После – с извинения.
Daily Press продължава да следи ситуацията. Не защото е на страната на Иран, а защото истината няма армия. Но има нужда от глас.
