Анализ и коментар на DAILY PRESS
Съдебната присъда срещу Слави Трифонов за песента „За Лена“ не е победа. Това е прецедент, който трябва да тревожи всеки, който вярва в свободата на словото. Защото когато една политическа фигура използва институциите, за да „накаже“ сатира, ние вече не говорим за демокрация. А за демокрация с лицемерна усмивка и нож зад гърба.
Лена Бориславова, облечена в неолиберални фрази за права, морал и прогрес, всъщност направи това, което всяка власт иска – удари в гръб този, който я осмя. Под претекст за защита на достойнството, тя поиска – и получи – юридическа цензура. А демокрацията… тихо се изтъркули под бюрото.
📌 Но как се справят истинските демокрации със сатирата?
-
Франция: Шарли Ебдо не просто публикува карикатури на политици – те ги изнасипват безпощадно, жестоко, понякога вулгарно. И държавата ги защитава.
-
САЩ: Saturday Night Live редовно унищожава образите на президенти, сенатори, дори първи дами – без съд, без забрани. Песни, скечове, стендъп – всичко е позволено.
-
Великобритания: Boris Johnson бе нарисуван като прасе, като клоун, дори като пиян министър на войната. Резултат? Смях. Не дела.
Това е истинска свобода на словото – когато можеш да се подиграеш с властта, без да бъдеш повикан в съда.
Но у нас?
Песен. Сатира. Нещо, което политиците трябва да изтърпят. Не да съдят.
Лена Бориславова, вместо да излезе с чувство за хумор, с реакция, с ирония, с интелект – избра съдебната зала. За какво? За да покаже, че е по-добра от обект на шега? Или да изпрати сигнал, че който си позволи хаплив език, ще плаща?
🟥 Това не е либерализъм. Това е авторитарен манталитет в розова обвивка.
И ако продължим по този път, ще имаме новина: България – страната, където песните се осъждат, а обидчивите „демократи“ управляват с тънка кожа и дебели юристи.
Сатириците не са врагове на реда. Те са най-доброто доказателство, че живеем в свободна страна. А когато ги осъждаме, казваме на света точно обратното.
DAILY PRESS няма да млъкне. И когато песента е неудобна – ние ще я усилим.
