КОМЕНТАР от Дейли Прес
Иван Костов е като хронична болест в тялото на българската демокрация. Не убива веднага – просто те държи слаб, с разяждащо съмнение дали изобщо някога е имало истинска промяна.
Той не е просто бивш премиер. Той е почетният „баща“ на всички партии, които днес се бият в гърдите като реформатори, докато бъркат в същите джобове, в които той бъркаше през 90-те. Днес не е на власт, но има властници. Не е министър, но има министри. Не е олигарх, но има олигарси с неговото одобрение.
В неговото време се продаде всичко. Цели сектори на икономиката – подарени на приближени. Металургия, енергетика, БГА „Балкан“ – на цена по-малка от един стол в Слънчев бряг през август. Ако търсите как се създава олигархия, Костов е първият, който трябва да бъде цитиран. Със стил. С костюм. Със злобно презрение към народа, който „не разбира реформите“.
Той не беше министър-председател. Беше трансформатор – превърна червените другари в сини капиталисти. И докато народът се чудеше защо е гладен, „синята приватизация“ направи от шепа хора богове.
Днес? Днес Иван Костов дърпа конците на политици, които пият кафе с Кирил Петков, пишат стратегии в „Демократична България“, и „воюват“ с мафията, създадена в годините на неговата абсолютна власт. Чрез фондации, анализаторски центрове и „независими“ гласове, Костов е навсякъде. Само дето не дава интервюта – защото пиарът на задкулисието е мълчанието.
Иван Костов не се е пенсионирал. Той просто се скри в сянката на собствените си проксита. И докато младите днес псуват Борисов и Пеевски, дядото на всичко това пие кафе на Витошка и се усмихва като зъболекар без упойка.
📌 Истината боли. Но някой трябва да я каже:
Иван Костов е срам. Политически, морален и исторически.
И не, това не е атака срещу дясното. Това е атака срещу фалшификаторите на дясното, които превърнаха демокрацията в касичка. И народа – в статистика.
Наричаха го Командира.
Днес просто е Комбинаторът.
И вече никой не му се връзва. Само още му се плаща.
