Историята на България често ражда парадокси. Но малко от тях са така гротескни и тревожно характерни за моралния упадък на съвременната интелигенция, както биографията на доц. Георги Лозанов – Гого, либерал по учебник, демократ по риторика и приспособленец по същество.
Днес той громи „путинската пропаганда“ и брани „евроатлантическите ценности“ със страст, достойна за манифеста на Джордж Сорос. Но нека се върнем в онова време, в което този същият доцент сърбаше кафето си в елитни салони на БАН, носеше „Луи Вюитон“ още преди да бъде открит в София, и… никога не беше репресиран. Напротив.
🎓 Привилегирован кадър на режима
Лозанов започва кариерата си под ласките на късния социализъм. Докато други биваха пратени по казарми, мини и села, той изгрява в редиците на философската номенклатура – учен в институтите, списващ в партийни издания, обгрижван от „приятели на семейството“ от ЦК. Не е случаен човек – произход, контакти, правилни мнения. Изключително удобен за всяка власт.
🧠 Когато идеологията се продава на килограм
След 1989 г. Гого Лозанов преобува чехлите с кецове, обявява се за „либерал“ и влиза в ролята на самоназначил се морален стожер. Не минава ден без да размахва пръст от някое студио – винаги по теми, за които или няма експертиза, или изкривява тенденциозно. За Путин, за Русия, за медиите, за свободата на словото – все едно е последният хуманист на Балканите.
Но щом дръпнеш пердето, ще видиш: парите на фондации, в които участва, идват от познатите адреси – „Отворено общество“, „Америка за България“ и други филиали на западната „правилност“.
📺 Цензор под прикритие
Като шеф на Съвета за електронни медии – дълги години – Лозанов беше активен участник в налагането на „новоговор“, където думата „традиция“ стана заплаха, а всяко мнение, различно от либералния наратив, бе лепено с етикет: „език на омразата“.
Не само че не защити свободата на словото, а действаше като естетически надзирател – да ти каже какво можеш да кажеш, с какъв тон, за кого и колко пъти. По модела на „новата демокрация“, в която свободата е само за „нашите“.
🇧🇬 Грантаджийската мутация на българския доцент
Доц. Лозанов е учебник по приспособимост. Той не гради България, а я разкомплектова. От знатен марксист – в слуга на „праговете на Европа“, от преподавател – в инфлуенсър, от академик – в пародиен политкомисар, който мрази всичко, което не е в посока Брюксел и ЛГБТ фестивал.
🧨 Вместо извод – диагноза
Лозанов не е просто човек. Той е психосимптом на онова, което либералната демокрация изкриви в България: интелигенцията се продаде, моралът се изпари, а на негово място се настани грантовата лоялност.
И когато такъв човек се изправи да говори за „морал“, за „враждебна пропаганда“ и за „политическа хигиена“, остава само едно – да си спомним думите на Стамболов: „Когато интелигентът говори най-силно за морал, значи си е купил ново палто.“
🛑 Дейли Прес БГ продължава да следи изявите на „доцента на демокрацията“. Очаквайте и нашето журналистическо разследване: „Кой храни Гого Лозанов?“
