Когато някога произнасяхме името Борислав Борисов, сценично известен като Боби Шоу, говорехме със смесица от уважение и любопитство – за илюзиониста, който в зората на прехода правеше „магии“ не само с карти и шапки, но и със самото ни въображение. Той бе артист в пълния смисъл на думата – със собствен театър в НДК, награди „Икар“, международни участия, аура на елитен шоумен и илюзионист с европейски размах. Но, както се казва – времето е велик магьосник. То всичко превръща. Понякога – и в халтура.
Днес срещаме същия този Боби не на сцената на културен център или пред пълна зала в Лондон, а на… мобилна трибуна в Ябланица, до тенджера с боб, кебапчийница и шатрите на спонсори от местна хлебопекарна. Наградата му? „Яйце на книжка, изпечено на стара печка на дърва“, връчена от кмета на село Горно Поле и водещата от регионалната кабеларка „Яблан ТВ“. От фокусите с лъвчета и дим – до скеч с кукери и водене на двудневен фестивал на „хавата и локума“. Носталгично? Не. Просто тъжно и абсурдно българско.
Но Боби не е сам. До него, с шише бира и лопатка за кюфтета, гордо позира и Ути Бъчваров – някогашната звезда на националния ефир, превърната в луксозен скараджия по поляни, човекът който вече мери успеха не в телевизионен рейтинг, а в килограми зелеви сърми. И ако някога беше водещ на „вкусовете на България“, днес е просто лице на „кацналата на село гастрономия“, захаросана от спонсорска майонеза. Предоставяме на вашето винамине интервюто с Боби направено ексклуивно за българския таблоид ДЕЙЛИ ПРЕС.
– Г-н Борисов, хората ви помнят от сцената, от НДК, от телевизията. А сега ви виждаме като водещ на фолклорен фестивал в Ябланица… Как се стигна дотук?
– Ами, чудесно се стигна. Минах през Париж, Берлин, Виена и… Луковит – по график на самодейните групи. За 2 дни водих фестивала на „хавата и локума“. Честно казано, толкова локум не бях ял от казармата. Наградиха ме – внимавай сега – с „яйце на книжка, изпечено на стара печка на дърва“! Пекоха го три баби в сукман и ми го връчиха с ритуално поливане с айрян.
– Това ли е новият стандарт за признание в българския шоу-бизнес?
– Не е нов. Това е българският край на илюзията. Някога – фокус с карти, сега – лотария с боб. А някои мои бивши колеги, като Ути примерно… от водещ на БНТ до майстор на бира-скара под липата в село Якимово. И как го представят? „Кулинарен спектакъл“. Ама с кюфтета в найлон! Това не е кулинария, това е печена подигравка.
– Защо се случи така? Халтурата ли стана култура?
– Не. Просто се оказа, че хората не искат магия, искат манджа. И който не може да пее – отива да води събор. Който не може да води – става жури на „Най-хубава баница“ в Каспичан. Ето ти я формулата. А иначе – всички са „артисти“. Само че едни пеят на Позитано, други – на площада в село Глава, където си делят хонорара с овчарски хор.
– Вие самият бихте ли приели участие в още такива прояви?
– Зависи. Ако наградата е „лютеница от прабаба на теракотка“ – ще го обмисля. Но ако пак се появи Ути с 300 кила мръвка и рекламен чадър, ще извадя фокусната си пръчка и ще го накарам да изчезне от шоуто. Наистина, по-добре илюзии, отколкото илюзионисти в цирка на скарата.
– Последен въпрос: има ли бъдеще за българския артист?
– Има. В кутия с яйца и в програмата на читалище „Пробуда“. Всичко друго е вече по поляни. Но аз ще стоя – с костюм, с цилиндър, с достойнство. Дори и да раздавам автографи върху кори за яйца.
