Още в ранните дни на „Продължаваме промяната“ Асен Василев бе сочен като архитектът зад кулисите – прагматичният, студено изчисляващ ум, който не разчита на харизма, а на контрол. Тогава това изглеждаше като добър баланс на „емпатичния Кирил“ – докато не се видя, че точно Василев започва да разгръща партията по калъпа на онова, което ПП обеща да замени: затворени кръгове, вътрешна непроницаемост и авторитарна логика.
Признаците са навсякъде. Първо – евролистите: изградени не чрез вътрешнопартиен диалог или номинации „отдолу“, а чрез кабинетна логика. Хора, близки до Василев, като Петър Ганев, аутсайдери с корпоративна биография или външнополитически профил, замениха полеви активисти и обществени фигури, които изнесоха изборите през 2021 г. Структурите мълчаха, а недоволните – бяха отстранени или „самоизолирани“.
На второ място – пълният контрол върху финансовите потоци и спонсорството. След като Министерството на финансите премина през ръцете на Асен Василев в два последователни кабинета, включително „Денков“ и служебни коалиционни конфигурации, ПП се оказа в позиция да управлява бюджетите на държавата и… собствения си политически капитал. Данни за спонсорски схеми, вътрешни консултации с бизнеси, близки до него, и назначения на бивши партньори в държавни бордове подсказват, че Василев не просто мисли за финанси – той мисли партията като корпорация.
Трето – трайното изолиране на Кирил Петков. Въпреки че формално двамата остават съпредседатели, вътрешните източници и последните политически ходове ясно показват: Петков все по-често е оставен в публична роля, докато реалните решения се взимат от Василев и неговия кръг – много по-затворен, много по-бизнес ориентиран, и далеч по-недостъпен. Доказателството? Последните рокади в икономическите ресори и влиянието му при съгласуване на бюджета, където позицията на МФ се налагаше дори срещу волята на коалиционни партньори.
Вече няма съмнение, че ако ПП преживее политическия си пубертет, това няма да бъде благодарение на широка гражданска платформа. Ще бъде поради умело изградена бизнес структура, централизирана около фигурата на Асен Василев. С външен вид на технократ, но с поведение на корпоративен диктатор, Василев е на път да превърне „Продължаваме промяната“ в партия от нов тип – авторитарна по структура, корпоративна по мислене и безидейна по съдържание.
Най-голямата ирония е, че докато критикуваха старите партии за „обръчи от фирми“ и клиентелизъм, сега ПП сама си изгражда вътрешна бизнес йерархия, в която място има само за онези, които мълчат, гласуват и не пречат. Или както би казал самият Василев – „да има ред“. Да, ред има. Но този ред вече не мирише на промяна. Мирише на добре опаковано повторение.
