В разгара на туристическия сезон Слънчев бряг отново се озова в центъра на публичното внимание — но не със своите плажове и нощен живот, а с комбинация от социални аномалии, икономически парадокси и криминални инциденти. Курортът, някога създаден да бъде лицето на организирания туризъм у нас, днес изглежда като безконтролна зона, където пазарните логики, държавният контрол и етичните стандарти си дават гръб.
Показателен пример: наливна бира на цена от 2 лева. За едни това е символ на достъпност и „народен“ туризъм, за други – сигнал за деградация на услугата, свиване на маржа до санитарен минимум и пълно изтласкване на качеството в полза на оборота. Подобни „оферти“ създават среда, в която се събират нискобюджетни туристи, а с тях идва и социалното напрежение: в последния месец станахме свидетели на масово сбиване между британски младежи, както и ужасяващ инцидент, при който сервитьорка намушка трима колеги в заведение. Това не са изолирани случаи, а симптоми на хронично пренебрегвана нужда от ред, профилактика и реална регулация в курортната зона.
Бизнесът междувременно балансира на ръба – ниските цени са едновременно средство за привличане на клиенти и капан за самоунищожение. Все по-трудно се намират сезонни работници, а тези, които идват, често са поставени в условия на претоварване, несигурност и липса на мотивация. Дългосрочният ефект е ясен: отлив на квалифицирани кадри, замяна с евтина работна ръка и все по-чести инциденти.
Международните медии от години представят Слънчев бряг като балкански Вегас с елементи на източноевропейски абсурд. Документални филми на BBC и Channel 4 показват курорта като място, където алкохолът е по-евтин от водата, а правото се прилага само на хартия. Реалността обаче далеч не е черно-бяла – зад сензационните заглавия стоят реални хора, реален бизнес и истински усилия на онези, които искат да променят посоката.
Но посоката изисква визия. И политика. А не просто патрули и камерки. Въпросът не е дали Слънчев бряг ще оцелее – той ще продължи да съществува. Въпросът е в каква роля: като евтин нокаут за британския авер от Слау, или като пример за курортна трансформация, в която качеството, сигурността и реномето са по-ценни от оборота за един сезон.
Дотогава обаче ще продължаваме да четем новини, в които алкохолът е евтин, а ножовете – остри.
