Дълбоко в сърцето на България, под древните земи на Провадия, се крие тайна, която може да разтърси основите на познатата ни история. Тази тайна, изтръгната от мрака на вековете, не просто пренаписва миналото, а отваря врати към немислими възможности – възможности, които уфолози и мистици отдавна допускат. Дали наистина сме били посетени от същества от други светове преди хилядолетия? Отговорът може би е заровен именно там, където солта се е превърнала в злато.
Всичко започва с една загадъчна находка от 2022 година – странна маска, изкопана сред старите мини за каменна сол в Провадия. Маска, която не прилича на нищо познато. Изработена от местна теракота, тя е миниатюрна, но носеща в себе си енигматично послание. Тази дребна фигура, открита от археологическата група под ръководството на проф. Васил Николов, бързо привлича вниманието на световните медии, които я сравняват с извънземен в космически костюм. Наистина, нейните черти – съчетаващи животно и човек – плашещо напомнят за пришълец от дълбините на научнофантастичните филми.
Находката е направена на най-стария солодобивен център в Европа, датиращ от 5-то до 4-то хилядолетие пр. Хр. – място, превърнало се в първия праисторически град на континента. Обектът, разположен край днешна Провадия, се проучва от години, но тази маска изглежда като ключ към друго измерение на съществуване.
Загадката на триъгълната форма и безмълвните очи
Древната керамична маска, или по-скоро фигурка/амулет, както някои предполагат поради мъничкия ѝ размер, е с триъгълна форма. Археолозите я описват като антропоморфно изображение на човешко лице. В горната част се виждат къси израстъци, наподобяващи стилизирани уши, а двете дупчици най-вероятно са служили за окачване – възможно на гърдите, като символ, свързан с култа към Слънцето. Очите ѝ са елипсовидни, веждите ясно изписани, а носът загатнат. Но най-шокиращото е пълната липса на уста.
Учените датират артефакта от периода на късния енеолит, около 4000 г. пр. Хр., и предполагат, че е бил символ на висок статус в обществената йерархия. Част от чертите са били изработени чрез резба, а други – старателно полирани, което говори за изключително майсторство и внимание към детайла. „Гледайки в очите на маската, буквално усещаш силата, превъзходството, мъдростта“, споделят откривателите. „Любопитното е, че ако гледаш маската от различен ъгъл, забелязваш и следите от емоции. Вероятно това е била целта на авторите на маската, които са искали да подскажат нещо. Така или иначе този бисер сред находките ни е нещо уникално.
Атланти и извънземни: Древна връзка в българските земи?
Въпреки че археолозите отричат връзка с извънземна цивилизация, мнозина уфолози са на противоположното мнение. Те виждат в тази находка неопровержимо доказателство за древно присъствие на пришълци. Известно е, че в Провадия има находки още от края на последния ледников период, когато Черно море е било езеро, а след разтопяването си става море. Според част от уфолозите, по нашите земи по това време се е подвизавала цивилизация, съпоставима с тази на митичната Атлантида, ако не и самите атланти.
Някои дори стигат по-далеч, твърдейки, че именно по земите на езерото Черно море са възникнали първите човешки цивилизации, които след разтопяването и потопа (който може да е и библейският) се преселват на югоизток и се заселват в Месопотамия. И всичко това, според тях, става с помощта на извънземни.Разбира се, повечето учени отхвърлят тази теория като фантастика поради липса на писмени доказателства. Но това не спира уфолозите да твърдят, че този сценарий е много вероятен и че всъщност древните богове са едни извънземни.
Крепости от камък: Пазители на непозната сила
Учените са смаяни от огромните стени от каменни блокове, които са се издигали високо около селището на солниците край Провадия. Тези фортификационни системи са били непознати досега. „Селището е на около 4700 години преди Христа. Причината в него да има крепостни стени е солта“, разказва проф. Васил Николов. „Солницата, като производствен център в късната праистория, времето на първата европейска цивилизация, е много важна, защото едно-единствено такова място има в един огромен район от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна.“
Добивът на сол, като стратегическа суровина и първите пари, е бил изключително важен, а тези хора е трябвало да отбраняват производството си. Всичко произведено е било скривано или складирано зад каменните крепостни стени, а със солта се е развивала търговия на дълги разстояния.
Изследванията показват, че градът е бил населяван от близо 350 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. н.е. – около 1500 години преди появата на древната гръцка цивилизация. Възникването и развитието му са пряко свързани с Мировското солно находище, върху което се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на Стария континент.
В зоната на центъра засега са установени четири съоръжения за изпаряване на сол, датиращи към късния неолит и късния халколит (5200-4200 г. пр. Хр.). Учените потвърждават, че най-старият солодобивен център в Европа е и първият праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4250 г. пр. Хр.). Той се състои от производствен солодобивен център с обредни ями, неукрепено и последващо укрепено с каменни стени селище (цитадела), ритуално поле (ямно светилище), некрополи и засега неизследван производствен керамичен център, заемащ площ около 300 декара.
Неотдавнашно изследване в Глазгоу показа, че този солодобивен център всъщност е много по-стар, отколкото се е смятало досега. Проф. Николов представи нови открития пред журналисти, включително интересни керамични съдове и други артефакти. Освен укрепителните системи, са изследвани и жилищните сгради, сред които две къщи, криещи потенциално още невиждани тайни.
Така Провадия продължава да крие своите загадки. Дали в тези древни земи, където солта е била по-ценна от златото, са стъпвали не само прадедите ни, но и същества от далечни звезди? Маската с безмълвните очи може би е само началото на една история, която предстои да бъде разказана. И която ще преобърне всичко, което си мислим, че знаем.
