За първи път в историята български евродепутат е заподозрян в пряка, нагла, безсрамна връзка с международен корпоративен гигант, разследван за влияние, корупция и подкупи в сърцето на Европейския съюз. Това не е просто сигнал от белгийската прокуратура. Това е присъда над целия ни морален елит. Никола Минчев – младият, уж чист юрист, уж новото лице на реформата, е заподозрян в участие в схема, достойна за евтин криминален сериал: футболни билети, VIP ложи, китайски лобизъм и евентуално купени решения.
Да, четете правилно. Това не е сценарий за филм, това е европейска реалност с българско участие. Този човек, когото преди две години либералният кръг вдигна на пиедестал, днес стои със свалена глава пред правната комисия на Европейския парламент. Не защото е герой, а защото го разследват. И защото белгийската прокуратура е казала „има основания“. Защото бил в ложата на Huawei по време на футболен мач, защото го поканил бившият му асистент, същият, който е обект на обиски и разследвания. Същият, с когото е вървял рамо до рамо като сянка по европейските коридори.
Не, няма място за обяснения и шикалкавене. Няма място за „невинен до доказване на противното“. Защото ние не сме съд, а общество, което е изморено от нови лица със стари похвати. Минчев може да твърди, че ще съдейства, че ще се откаже от имунитета си, че нямало нищо нередно. Но миризмата е там. Остра, кисела, като от развалена кауза. Това е срам. Не защото едно момче е направило грешка. А защото отново България влиза в заглавията не с наука, не с изкуство, не с визия – а с корупция и подозрения. Отново. Пак. И все така жалко.
Ако Европа беше човек, сега щеше да погледне към нас с погнуса. Защото този път не е прост провинциален кмет, не е някой изкукал чичо от партията. А евродепутат. Представител. Човек с костюм и глас. Човек, който трябваше да защитава интересите на България, а сега трябва да защитава собствения си гръбнак от прокурорски въпроси. И когато утре отново се появят сълзливи призиви за морал, за реформи, за нова политика, нека помним точно този момент. Този резил. Защото колкото и да го опаковат в усмивки, в институционални фрази и телевизионна загриженост, това е гнилото в сърцето на държавата ни, пренесено на самолет до Брюксел.
Футболен мач. ВИП ложа. Huawei. Български евродепутат. Едно име – Никола Минчев. Запомнете го. Не защото направил нещо велико, а защото го свързват с нещо срамно. Най-срамното. Европа не забравя. А ние нямаме право повече да се правим, че не виждаме. Имунитетите падат, но позорът остава. За поколения.
