Био, веган, без захар, супер фууд, детокс – това са думите, които години наред се набиват в очите на потребителите от етикетите на модерните „здравословни“ продукти. Създадени уж да пречистват тялото, да укрепват имунната система и да предпазват от болести, те всъщност се оказват добре маскирани търговски капани, които в някои случаи могат не просто да навредят, а буквално да отворят вратата към онкологични диагнози. Разследване на „Дейли Прес“ разкрива кои „здравословни“ храни крият рак в буркан, кутия или шейк и защо масово се премълчава истината зад този печеливш бизнес модел.
Най-голямата ирония е, че именно продуктите, които се рекламират като предпазващи от рак, в определени случаи могат да допринесат за развитието му. Веган млека и меса, соеви десерти, пълнозърнести мюсли, зелени сокове, протеинови барове – всичко това влиза в графата „модерно и полезно“, но зад красивите опаковки се крият стабилизатори, подсладители, фитоестрогени, каррагинан и афлатоксини – думи, които малцина от потребителите разбират, но които звучат все по-често в лабораториите и в онкологичните болници.
Изключително популярната соя – гордостта на веган диетите – съдържа фитоестрогени, които имитират действието на естрогена в човешкото тяло. При здрави хора това може и да не е проблем, но при пациенти с предразположеност или диагноза хормонозависим рак, като този на гърдата или простатата, прекомерната консумация на соеви продукти е откровен риск. Това, разбира се, не се пише върху етикетите на соевото мляко или био-тофуто.
Същото важи и за пълнозърнестите храни и семена, които, когато не са правилно съхранявани, развиват афлатоксини – едни от най-силните природни канцерогени, водещи до рак на черния дроб. На българския пазар такива продукти се продават на кило и без никакъв контрол, с лепенка „био“ и цена като за злато. Никой не следи как са складирани, нито дали съдържат отрова.
И ако някой все още вярва, че „зелените“ сокове и детокс напитките ще го подмладят, нека прочете следващите редове с повишено внимание. Масовото пиене на сурови зеленчукови сокове, особено такива със спанак, цвекло и целина, води до натрупване на нитрати и оксалати в организма – вещества, които натоварват бъбреците и в определени случаи водят до възпалителни и предракови процеси. Комбинирай това с обичайните „детокс“ чайове, пълни със сена, алое вера и лаксативи, и получаваш директна заплаха за дебелото черво. Има данни, че продължителната употреба на такива чайове променя микрофлората и дори структурата на чревната лигавица – процес, свързван с повишен онкориск.
Особено скандален е случаят с беззахарните и нисковъглехидратни продукти, които масово използват изкуствени подсладители като аспартам, ацесулфам-К и сукралоза. Докато Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) ги признава за „допустими в определени дози“, редица независими проучвания при животни ги свързват с повишен риск от левкемия, лимфоми и мозъчни тумори. Има ли реален риск за човека? Никой не казва със сигурност – производителите залагат на мъглата от неясноти, а потребителите – на сляпата вяра, че щом нещо не съдържа захар, то е спасение.
На финала, нека добавим и една малка, но важна подробност – веган меса, млека и десерти често съдържат каррагинан, емулгатор с растителен произход, който се използва за придаване на плътност и текстура. Проблемът? Някои форми на каррагинана предизвикват хронични възпаления в червата при лабораторни животни и са свързвани с предракови състояния. В САЩ вече се водят кампании срещу използването му в детски храни, но в България той още стои незабелязан на етикетите – скрит зад кодове или без превод от английски.
„Здравословно“ вече не значи нищо. Това е дума, която се е превърнала в златна мина за маркетолозите и в смъртоносна илюзия за наивните купувачи. Защото истински здравословното не е това, което се рекламира с инфлуенсъри и пастелни етикети, а това, което не съдържа химия, лъжи и алчност. А такива храни в магазините стават все по-малко. И когато следващия път посегнете към био-смути, детокс-чай или веган-десерт, добре е да се запитате – пиете ли „здраве“, или глътка по глътка храните болестта, от която уж се пазите?
