Най-старото и авторитетно учебно заведение у нас е разтърсено от шокиращи разкрития. Новият ректор на Софийския университет проф. Георги Вълчев, скромен историк с вид на чиновник от соцвремената, се оказа не толкова скромен, когато става въпрос за пари. Според източници на „Дейли Прес“, месечната му заплата надхвърля 3 700 лева, а допълнителните бонуси от участия в програми и комисии остават неясни, но със сигурност се изчисляват в хиляди. В същото време млади преподаватели и асистенти едва кретат с под 2 000 лева, а университeтът реве, че няма пари за хартия, топла вода и заплати.
Още по-пикантна става историята, когато се загледаме в скандалните ремонтни дейности в Ректората – покриви, асансьори, мазилки за милиони, раздадени по „сигурна“ линия на правилните фирми. Договорите са обвити в мъгла, обществените поръчки – потънали в административен мрак, а контролът – в удобен летен отпуск. И докато студентите се оплакват от мухъл по аудиториите, парите изтичат в неизвестна посока.
Слухове в академичните среди твърдят, че проф. Вълчев е от хората, които умеят да „оцеляват“ при всички управления – тих, услужлив, безшумен, но винаги на правилното място. Избирането му за ректор било „договорено“ още преди гласуването, а някои твърдят, че реалният вот бил подсигурен от лоялни доценти с обещания за „по-високи часове“ и „по-тихи проверки“.
Равносметката? Преподавателите бедстват, студентите бягат в чужбина, а ректорът – със стабилен доход и комфортен кабинет, ремонтиран за сметка на академичната мизерия. Всичко е „по правилата“, естествено. Но ако това е върхът на академичната етика, то дъното на корупцията май е по-близо, отколкото изглежда.
