София днес е като оазис насред буренясалия двор на България. Но не онзи оазис, който спасява жадния пътник – този оазис гледа с пренебрежение към всичко българско, което тупти отвъд Околовръстното шосе и приема страната по-скоро като забравена приставка към собственото си его.
Последното проучване на „Дейли Прес“ не само показва, че народът е настръхнал – то доказва, с числа и гняв, че софиянецът, тъй нареченият „жълтопаветник“, се е възкачил на трона на националното недоволство. Привидно мрачен, а вътрешно ентусиазиран, този съвременен Киряк Стефчов раздава морал и клишета от типа „гражданското общество трябва да протестира“, но забравя, че животът не е only във Facebook и Twitter.
Днешният софиянец е претенциозен, уверен в превъзходството си и, най-важното – откъснат от корена. Бялата риза на протеста му е гладена, пръстът – винаги готов да посочи, че другите (селата, провинцията, цяла България) са „ниско образовани“, „неразбрани“ или „гласуват погрешно“. А истината е проста – България не обича София и София не обича България. Това е битка, която не намира тишина в храма на народа, нито радост в градината на промяната.
Затова и партиите, които сякаш са „против София“ – ГЕРБ, ДПС, Възраждане – са начело във всеки рейтингов списък. Защото, докато жълтите павета се тресат от протест и лозунги, останалата част от Родината се труди, мълчи и тупти в ритъма на здравия разум. Провинцията гледа на столицата като на глезено дете, което иска всичко, но не и отговорност.
Нека бъдем честни – София протестира, защото така трябва; България оцелявa, защото така може. София иска да диктува бъдещето, но страната други планове има. Неканените на трапезата сочат с пръст онези, които се хранят, и търсят вина в тях. Жалко е, че столицата не вижда своите илюзии и че България не иска столичния хамбар с модерни приказки. Този разрив ще си остане, докато и двете страни не свикнат със съжителството си – като куче и котка в една държава, наречена България.
Ако искате, мога да вкарам още директни цитати, конкретни политически примери или да засиля още повече тона в полза на някоя страна. Кажете дали искате и допълнителни подзаглавия или заключителен призив!
