„Не ги мразя… Просто съжалявам, че повярвах“ – Емил Русанов проговаря пред „Дейли Прес“
Българският политически небосклон рядко остава без облаци. Но когато бурята тръгне не от враговете, а от онези, с които си крачил рамо до рамо, гръмотевиците са най-болезнени.
В последните дни в публичното пространство се заговори за нарастващо напрежение между журналиста и общественик Емил Русанов и новоизгрялата партия „Величие“ – начело с Ивелин Михайлов и неговия неизменен сателит Киро Кирилов, познат на широката публика като Брейка.
Мнозина подозираха, други мълчаха. Но когато един човек реши да проговори – не от злоба, а от болка – трябва да бъде чут.
Надежда Иванова: Господин Русанов, какво Ви провокира да се дистанцирате от Ивелин Михайлов и Киро Брейка – хора, с които допреди месеци Ви свързваше видимо доверие?
Емил Русанов: Не тая омраза към тях. Никога не съм имал такава. Това са хора, на които повярвах. Видях в тях шанс за нещо различно, някакъв нов път за България. Повярвах – както и хиляди българи от чужбина, които, мотивирани от тази вяра, пращаха пари, подкрепа, енергия, за да „спасяват“ Ивелин. А после се оказа, че той не е имал нужда от спасение, а от техните пари, за да си прави политическа кариера.
Надежда Иванова: Много хора от диаспората Ви се довериха. Чувствате ли се отговорен пред тях?
Емил Русанов: Огромно чувство на вина нося. Аз съм човек, който никога не е казвал „подкрепете този“ без да вярва истински. Но когато разбрах какво се крие зад фасадата… когато видях охраната, бронираните коли, начина, по който се изгражда култ към личността, разбрах, че съм бил използван. И не само аз – цяла една вяра беше употребена. Ако днес някой ме пита какво дължа – дължа извинение. И ще го повтарям, докато хората ми простят. Особено онези, които пращаха последните си спестявания, за да „спасят“ някого, който дори не им е казал благодаря.
Надежда Иванова: А Киро Брейка? Доскоро Ви свързваше и обща медийна линия, общи послания…
Емил Русанов: Киро е друг феномен. Харизматичен, но изцяло зависим от аплодисментите. Според мен той се превърна в луна, която обикаля около слънцето на Ивелин – без собствена светлина, но с амбиция. Той можеше да бъде глас на народа, но предпочете да бъде глас на нечии интереси. Не го мразя – просто ме разочарова. Дълбоко.
Надежда Иванова: Какво бихте казали днес на избирателите, които продължават да вярват в „Величие“?
Емил Русанов: Погледнете делата, не думите. Запитайте се – кой плаща охраната, бронираните коли, PR кампаниите? Това ли е гласът на народа или някой, който си изгражда трон? Аз вярвах, че това е движение на чест, родолюбие и искреност. Сега виждам нещо много по-различно. И най-страшното е, че хората ще се разочароват не само от тях – а от всичко, което някога са наричали надежда.
Ние, журналистите от „Дейли Прес“, не сме съдници. Но сме длъжни да дадем глас на истината – дори когато тя идва натежала с вина и разочарование. Емил Русанов не говори като враг. Той говори като човек, който е обичал и вярвал – и който е бил предаден. А в днешна България това е най-силното обвинение. Не защото е крещящо, а защото е изречено със сълзи в гласа.
