В една нормална демокрация изборите би трябвало да отразяват волята на народа. В България – отразяват волята на малцината, които разполагат с микрофон, чужди пари и трибуна по телевизията. Последните избори за Народно събрание показаха тревожна картина: коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ получи едва 346 063 гласа, което представлява 4,9% от всички български граждани с право на глас (по данни на НСИ, над 7 милиона души са с избирателни права, включително диаспората).
С други думи – по-малко хора, отколкото живеят в един по-голям областен град като Пловдив или два столични квартала като „Люлин“ и „Младост“, изстреляха в парламента партия, претендираща за национална визия. Това не е политическо участие – това е социологически преврат.
Да анализираме – в София „ПП–ДБ“ печелят масово в елитните райони: „Лозенец“, „Средец“, „Оборище“, части от „Витоша“ и „Триадица“. Именно там са концентрирани т.нар. „умни и красиви“ – технократи с евроатлантическо самочувствие, представители на НПО-сектор, чуждестранни фондации, юридически кантори и „градската десница“. Тези хора нямат нищо общо с реалната социална картина на страната – нито с пенсиите в Лом, нито с трактора в Карнобат, нито с кметството в Брезник. И все пак – именно те, чрез медиен балон, контролиран вот и международни контакти, вкараха във властта група хора с управленски дефицит и арогантност.
Да, гласовете им стигнаха. Но само защото над 60% от гражданите не гласуваха. За ПП–ДБ не са гласували над 6,6 милиона българи, а и от гласувалите близо 85% са ги отхвърлили. Това е реалността. Коалицията не е избрана от народа, а от малцинство, превърнало се във властелин благодарение на изборна пасивност и градска хегемония.
Ако погледнем финансовата основа на тази коалиция, ще видим зависимост от НПО-та като „Америка за България“, грантове от западни институти, постоянна подкрепа от структури, свързани с чуждестранни посолства и корпоративен сектор, облагодетелстван от т.нар. „реформи“. Това не са политически субекти, излезли от сърцето на народа. Това са производни на офис-елита, на грантова България, която вижда останалите съграждани като „мат’рял“.
И резултатът? Хаос в съдебната система. Разделение в службите. Дипломатически сривове. Арогантни назначения. Срив в здравната реформа. Популистки лозунги вместо стратегия. И една културна война, в която ПП–ДБ обявиха за „врагове“ всички, които не гласуват за тях.
„Ние сме бъдещето“, обичат да повтарят техните говорители. Не. Те са фрагмент. Малък, креслив и добре платен. И колкото по-бързо разберем, че един балон с 346 хиляди души не може да диктува живота на 7 милиона – толкова по-скоро държавата ще си върне нормалността.
Няма демокрация, когато властта не изразява мнозинството. А в случая с ПП–ДБ не говорим дори за половината народ, нито за една трета – а за под 5%. И това, драги читатели, вече не е политика. Това е социално-психологически експеримент със съдбата на цял народ.
