Калоян Методиев е име, познато в академичните и политическите среди – политолог, доктор по политически науки, бивш началник на кабинета на президента Румен Радев. Но малцина знаят за неговите корени, свързани с малкото село Безден край София, и още по-малко – за делото на неговия баща. Баща му е ктитор, майстор на икони, човек с длето, четка и дълбока вяра. В един от най-пожарните дни за България – когато огънят безмилостно изпепелява хиляди декари земя около селото – точно тази вяра доказва, че чудесата се случват.
Дейли Прес разговаря с Калоян Методиев, чийто баща днес празнува рождения си ден, но получава не просто честитка, а дар от небето: параклисът, иконите и кръстът – сътворени с неговите ръце – остават непокътнати в самия център на пожара.
– Г-н Методиев, какво се случи вчера над село Безден?
– Истинско чудо. Огънят върлуваше из цялото землище. Горяха гори, поля, къщи. Хиляди декари. Но параклисът, който баща ми изгради с ръцете си, остана цял. Кръстът, висок и бял, на върха над селото – също. А най-впечатляващото е, че иконите – дърворезбовани и рисувани от него – са недокоснати. Нито пепел, нито пушек. Сякаш огънят ги е заобиколил.
– Кой е баща ви? Разкажете за него.
– Баща ми е един обикновен, но велик човек. Тих, смирен, майстор – иконописец, дърворезбар, строител, ктитор. Никой не му е плащал. Той прави всичко с любов – към Бог, към селото, към хората. Сам е изградил параклиса. Сам е качвал материалите по баирите. Сам е правил иконите – всяка една от тях е родена от душата му. И днес, точно на рождения му ден, получи най-големия подарък – всичко, което е съградил, е останало непокътнато.
– Как си обяснявате това?
– Не си го обяснявам. Не с логика. Обяснявам си го с вяра. Там, където има истина и смирение, Бог слиза. И пази. Това не е просто параклис – това е храм, вдигнат от човешка обич. И в този смисъл – не, не е случайност. Това е знак.
– Какво казахте на баща си днес?
– Казах му, че съм горд. Че благодарение на него, хората пак ще повярват. Не в институции, не в партии – а във вярата, че доброто се пази. И се възнаграждава. Не случайно казва: „Това е най-големият ми подарък…“
– Какво послание бихте отправили към българите, които губят надежда в тези трудни времена?
– Да погледнат към Безден. Там, на върха, има кръст. Който светеше снощи в мрака. И не изгасна.
Дейли Прес благодари на Калоян Методиев за споделеното. В свят, в който все по-често сме заобиколени от пепел – някой все още гради светлина.
С ръце. И със сърце.
