Картината е до болка позната – важен дебат в Народното събрание, съдбоносни решения за Отечеството висят на косъм… а някои от най-заслужилите ни народни избраници просто са решили да „ключат“ на работното място. Умора тегне, разбира се! Тя надвива телесата и неумолимо ги повежда в сладкия плен на Морфей.
Вероятно хъркат, със сигурност и сънуват. Но какво ли минава подсъзнателно през тези просветени умове, особено когато банковата сметка е подплатена с 10 бона заплата месечно, плюс още един куп „благинки“ – командировки, шофьори, апартаменти, консултанти и прочее народни „придобивки“?
Дали сънуват как средностатистическият българин се бори за оцеляване с една десета от тяхното възнаграждение? Или може би препускат из лабиринтите на бъдещи еврофондове, които, разбира се, ще бъдат усвоени „много прозрачно“? А може би просто сънуват следващата си обилна трапеза, далеч от досадните гласове на електората и още по-досадните пленарни заседания?
Тези „депутатски дрямки“ са всъщност своеобразна форма на медитация – презареждане на батериите, за да могат нашите избраници да продължат с още по-голям плам да се „трудят“ в полза на народа. Защото не е лесно да си народен представител – толкова много спане, толкова много ядене… истинско мъченичество, което, за наша радост, е щедро възнаградено! И нека не забравяме, че докато те сънуват, ние сме будни и плащаме сметката. Наздраве!
