Били ли сте скоро в детски магазин? Или просто сте надникнали в TikTok, Instagram или YouTube Kids? Ако да, със сигурност сте забелязали новите „звезди“ в живота на децата ни: гротескни създания с зъбати усмивки, страховити погледи и лица, които повече напомнят кошмари, отколкото невинни игри.
Хъги Лъги, Синдер, Киси Миси и сега – Лабубу. Последното „чудо“ на модерната комерсиализация на детството.
Как стигнахме дотук? Какво се обърка в обществото ни, че от плюшени мече и Барби, децата ни се прехласват по зъбати, уродливи чудовища, които излъчват всичко друго, но не и топлина, сигурност и радост?
Маркетинг, който печели от страха
Лабубу – най-новият хит сред подрастващите – изглежда като герой от зловеща детска приказка. Гигантски уши, криви зъби, присвити очи и вечно нахилено лице, което не предизвиква усмивка, а тревога. Но точно това е целта – да бъде „различна“, „нестандартна“, „сладка по грозен начин“. Защото това се продава.
Защото страхът и странното се превърнаха в новата естетика. Големите брандове знаят това.
Те не продават просто играчки – продават принадлежност. Ако имаш Лабубу, си „в тренда“. Ако не – си аутсайдер. Затова родителите харчат луди пари, а децата мечтаят не за герой, а за чудовище.
От невинност към естетика на ужаса
Детството – онази възраст, която някога асоциирахме с невинност, приказки, въображение и светлина – днес се преопакова в тъмни нюанси, зловещи образи и „градска култура“. Да, светът се променя. Да, децата стават по-смели. Но кога стана модерно да възпитаваме вкус към уродливото, да нормализираме страховитото?
Когато едно дете започне да се привързва към същество, което изглежда като анимационен мутант, не е ли редно да се запитаме: какво моделираме в психиката му? Чувствителност или безчувственост? Любопитство или притъпена граница между игра и агресия?
Когато пазарът диктува възпитанието
Същата индустрия, която превърна децата ни в зависими от екрани, сега превзема и играчките им. Лабубу, както и нейните предшественици, е перфектен пример за това как маркетингът замества възпитанието.
Родителят се отказва, пазарът поема щафетата. И не се лъжете – зад зъбатите усмивки стоят милиарди.
Само за седмица Pop Mart – компанията, която продава Лабубу – е реализирала над 1.6 милиарда долара приходи. Тази „плюшена пандемия“ вече е глобален феномен, а ние оставаме пасивни свидетели на естетическото ограбване на детството.
А ние, ние ще мълчим! Но, това не е вик срещу кукла. Това е вик срещу подмяната на ценности. Време е да си върнем ролята на възрастни, на родители..Да се запитаме не какво е „модерно“, а какво е правилно. И най-вече – какво остава в съзнанието на дете, когато прегръща чудовище вместо мечо?
