Пожарите в България вече не са само сезонна напаст или дело на природни стихии. Те са се превърнали в пейзаж от пепел и съмнения, в който тлеят не само въглени, но и безброй въпроси. Всяко лято се повтаря една и съща схема – гори, хълмове, пасища и защитени територии потъват в дим. Официалните версии са до болка познати: високите температури, силният вятър, късо съединение, недобросъвестен турист, забравен фас или разлята газ. Но покрай опожарените декари се промъкват и други, по-неудобни версии – за бензин в пластмасови бутилки, за пътеки с ясна логистика, за тишината на институциите, която крещи. Социалните мрежи изригнаха от публикации и снимки, в които очевидци твърдят, че са намерили бутилки с бензин на крачки от шосетата – неизгорели, стратегически разположени, без следа от пожар около тях. Случайност? Или нещо, което някой трябваше да драсне, но не успя?
Докато службите мълчат, а обществото гадае, една друга реалност напредва с ясна цел и изумителна скорост – превръщането на опожарените терени в площи за изграждане на фотоволтаични паркове. Парадоксът е в това, че точно тези терени – които до вчера бяха защитени, обрасли, със спорове за статута им – днес вече са „разчистени“ от природата и готови за инвестиции. И ако някой си мисли, че това е плод на конспиративно мислене, нека прочете разследването на Югозападната информационна агенция Топ Преса, публикувано на 29 юли 2025 г., което документира с данни и свидетелства как терени около Струмяни и Илинденци – точно там, където горяха хиляди декари – внезапно отговарят на всички изисквания за ВЕИ: южно изложение, ниска надморска височина, близост до електропреносна мрежа и пътища, наклон от 7 до 15 градуса, почви бедни на хумус, но богати на слънце. Според експертите, цитирани в разследването, това са „най-добрите условия за соларна ефективност на Балканите“, със средна годишна производителност от 1 450 до 1 520 kWh/kWp, а възвръщаемостта на инвестицията е в рамките на 4 до 6 години. Преведено: теренът, където доскоро е имало гора, днес е готов да печели. Кой точно ще печели – не е ясно. Но е ясно, че за природата няма възстановяване, а за бизнес интересите – има нов шанс.
Същевременно от стената на еколога Петко Ковачев – човек с многогодишен опит в опазване на околната среда – се появиха тревожни въпроси. Той пише: „Русофили? БНО „Шипка“ и подобни паравоенни изроди? МВРО? Възраждане? Величие? Всякакви войни на Тангра, Кубер и тути-кванти?“ – като поставя фокус върху възможното участие на радикални групи в умишлени палежи. Подобни предупреждения не са нови, но този път идват придружени със свидетелства за „изоставени горивни контейнери“ и странна активност в определени зони точно преди пламъците да се разнесат.
Въпросът за умишлените палежи заради ВЕИ не е нов в българското общество, но тази година сякаш става по-болезнено очевиден. Все по-често се появяват публикации, които описват как точно след пожари се сменя предназначението на земята – от горски фонд в „с увредени характеристики“, което позволява по-лесно строителство или отдаване под наем. По този начин, природен пожар – независимо дали е случаен или не – се превръща в механизъм за икономическо облагодетелстване. И тук не става дума за дребни интереси. Само един средноголям соларен парк от 5–6 MWp може да донесе милиони левове приходи годишно. В държава, в която всичко е на ръба, пламъкът става инструмент за печалба.
Институциите обаче мълчат. Няма официални версии, няма обявени разследвания, няма споменати фирми или разследвани сделки. Сякаш пожарът просто се случва, изгаря хиляди декари, после се забравя, и върху пепелта се появява нова геометрия от соларни панели. А обществото, което се задъхва от дима, остава само с догадки, фейсбук постове и безпомощна тревога. Някъде между бутилката с бензин и бизнес плана на ВЕИ компания стои мълчанието на държавата – едно мълчание, което започва да мирише на нещо по-страшно и от самия пожар. Мирише на организирано бездействие.
Ако не зададем въпросите днес – утре ще живеем в страна, където всеки пламък ще бъде стартов сигнал за нов проект, всяка трагедия – инвестиционна възможност, а всяка изгоряла гора – потенциален терен с южно изложение и достъп до мрежа. Това ли искаме? И кой ще носи отговорност, когато цяла България се превърне в поле за фотоволтаични експерименти върху пепелта на изгорялата си природа?
ОСОБЕН ПОГЛЕД
ОТ Ян СТОЕВ
Всеки път, когато България се озове в пламъци, политико-медийната машина бързо завърта познатия грамофонен запис: диверсия, руска следа, вражеско посегателство, хибридна атака. Версиите се редят като на моден подиум – от шишета с бензин, намерени „по чудо“ недокоснати от огъня, до слухове за странни автомобили с чужди регистрации, засечени в гористите райони. Във време на международна несигурност и геополитическо напрежение, посочването с пръст към Русия звучи удобно, почти автоматично. Москва е новият универсален виновник – и за хакерските атаки, и за протестите, и сега, за пожарите.
Но нека за момент оставим дима и се вгледаме в пейзажа, който остава след него. Какво има там, където някога имаше гора, храсталак, селскостопанска площ или дори защитена зона? Отговорът все по-често е един и същ: готов терен за фотоволтаични паркове. Южен склон, бедна почва, отдалечено място, близо до далекопровод. Природата е изчезнала, но икономическата логика – съвършена. В това няма нищо лошо само по себе си – възобновяемата енергия е бъдещето. Но когато едно бедствие се превърне в шаблон за инвестиционен успех, започват да се раждат съмнения. Особено когато иронично точно в пепелта на съмнителни пожари се съживяват проектите на онези, които с гордост се наричат „зелени евроатлантици“ – кръгове и НПО-та, свързани с либералната европейска ос и финансово подпомагани от чуждестранни фондации.
Който иска да види „политическия кибрит“ в ръката на Русия, трябва да отговори и на друг въпрос: а кой прибира печалбата от това, че гората я няма? Руските спецслужби нямат фирми за фотоволтаици в Сандански. Русофилски паравоенни отряди не инвестират в соларни паркове в Петрич. А онези, които най-силно крещят „Диверсия! Москва! Хибридна атака!“, често се оказват и най-преки бенефициенти на „зелената трансформация“.
С един куршум – няколко зайци. Първо, втълпяваш на публиката, че Русия ни мрази толкова много, че пали българските гори – уж от злоба, или за да дестабилизира страната. Второ, превръщаш пожарищата в удобни зони за изграждане на фотоволтаични паркове, вече „естествено“ разчистени. Трето, получаваш достъп до европроекти, преференциални цени за енергия и инвестиционни бонуси. И четвърто, създаваш удобен наратив – всяко съмнение в това, което се случва, веднага се клейми като „руска пропаганда“.
Разбира се, никой няма да излезе с карта, на която да посочи: „ето тук горя умишлено, защото след месец ще строим солари“. Това не се прави така. Прави се през подмолни мрежи, през мълчание на институции, през размиване на отговорност, през удобни медии и социални активисти, които ще говорят за „климатични промени“ и „човешка небрежност“, но никога няма да споменат дали някой е заложил предварително проекта. А когато някой все пак попита, отговорът ще бъде един и същ: „Ти май много гледаш РЕН-ТВ?“
Никой не отрича, че Русия би имала интерес от дестабилизация. Но в конкретния случай – с огъня, с бизнесите, с политическите връзки – у нас се случва нещо много по-локално, много по-практично и много по-безнаказано. Това не е хибридна атака. Това е перфектна симбиоза между страх, зелена идеология и икономическа лакомия.
И докато наивниците броят бутилки и търсят руски шпиони по боровите клони, фотоволтаичните паркове растат върху пепелта с изумителна скорост. Стратегически. Югоизточно изложение. Добре финансирани. Европа ги аплодира. А България – мълчи. Или по-лошо – вярва.
