Политическият елит на България е като добре режисирана пиеса – пред публиката всеки актьор произнася героични реплики за „задкулисието“, „олигарсите“ и „модела Пеевски“, но когато прожекторите угаснат, започва истинската интрига. Тогава телефоните загряват, срещите стават по-тихи, погледите – по-сговорчиви. А името, което най-често се прошепва в кулоарите на парламента, не е на бъдещия президент. То е на човека, който ще реши кой ще бъде той – Делян Пеевски и партия ДПС. Математиката е доказателство за това.
В България се гласува, но президент не се избира без съгласуване. Формално гласовете идват от народа, но политическата формула, която ги превръща в власт, минава през лабораторията на баланса, а в нея Пеевски е главният химик. За едни той е „неудобна тема“, за други – гарант за стабилност. Но всички – абсолютно всички – знаят, че без ДПС и неговата подкрепа няма премиер, няма парламентарно мнозинство, няма и президент с реална тежест.
Не е тайна, че преди избори опоненти се упражняват реторично върху името му. Но това, което остава скрито за широката публика, е колко от тези гневни говорители са се редили на опашка, за да получат поне дума, поглед, намек за благоволение. Един от най-знаковите кадри в новата политическа история остава прословутият поклон на Христо Иванов в „скутa“ на Пеевски – не само физически, но и символичен – придружен от онова мазно кафе, което се пие само веднъж, но се помни цял мандат.
Днес Пеевски не просто командва аритметиката в парламента – той задава темпото, посоката и границите на възможното. Президентските избори, които се задават, са само още една сцена, в която всички герои ще влязат с големи думи, но в сърцата си ще носят едно: надеждата, че той – Делян – ще погледне благосклонно към тях.
В една държава, изморена от експерименти и преходи, фигурата на стабилността не идва от лозунги, а от реална способност да се подреждат процеси. А това, както историята показва, го умеят много малко хора и Делян Пеевски е един от тях. И всички го знаят.
Конституционните промени, приети в края на 2023 г., бяха представени като „исторически компромис“, целящ укрепване на върховенството на закона и ограничаване на влиянието върху съдебната система. В действителност обаче, именно благодарение на гласовете на ДПС и лично Делян Пеевски, тези промени бяха приети в пленарна зала. Показателно беше, че в ключовите моменти дори самопровъзгласилите се реформатори осъзнаха необходимостта от неговата подкрепа – без нея нищо не минава. Зад фасадата на институционалната еволюция стоеше негласното признание, че Пеевски е факторът, който може да гарантира стабилност и движение напред.
В този контекст дойдоха и думите на Даниел Лорер, които ще останат като политическо признание, макар и преминало под радара на медиите. „Без Делян Пеевски няма как да се случат реформите, колкото и парадоксално да звучи за част от нашите избиратели“, заяви Лорер, сдържано, но категорично. Това бе момент на ясно осъзнаване – дори най-ярките говорители на „промяната“ разбират, че именно в лицето на Пеевски се намира ключът към функционираща държава, а не само към политически лозунги.
