Когато един човек престане да бъде „фактор“ и остане само с името си, тогава започва истинският тест – дали онова, което е градил, струва нещо. Доктор Стефан Константинов, познат не само като бивш здравен министър, но и като дългогодишен директор на УСБАЛО, е преминал този тест. Без фойерверки, без медийна истерия и без протекции. Просто – с човещина.
Срещнахме го след поредния му профилактичен преглед, този път колоноскопия. Вместо угрижен и дистанциран, Константинов беше спокоен, почти усмихнат, сякаш отдавна е направил мир със себе си. „Знаете ли какво е най-важното? Да видиш, че хората не са те мразили, не са те търпели, а наистина са били с теб, защото си бил човек. Не началник“, казва той с онзи тих, премерен тон, който помним още от времето, когато водеше едни от най-тежките здравни реформи.
Години след като напуска управлението на онкологичната болница, се налага самият той – а и негови близки – да се сблъскат със системата от страната на пациента. И тогава, в този деликатен момент, той разбира, че най-ценната оценка идва не с подпис, не с грамота, а с простичко „Какво мога да направя за вас?“. Служители, лекари, сестри – всички го посрещат не като бивш директор, а като човек, когото помнят с уважение. „Бях просто пациент, но всички ме питаха от сърце с какво могат да помогнат. Това не се забравя.“
Разказва за трудна диагноза на тъщата, поставена точно от проф. Пиперкова и д-р Димчо Георгиев. За операция в „Св. Иван Рилски“, извършена от д-р Емануил Найденов. За лъчелечението на сестра му, направено с внимание от проф. Иглика Михайлова и нейния екип. И накрая – за себе си. Приема го като знак – че дори когато животът свали костюма на властта, онова, което остава, е уважението. И ако си го заслужил – ще го получиш.
Бивш министър, но никога бивш лекар. През 2010–2012 ръководеше Здравното министерство, в мандата на Бойко Борисов. След това – директор на УСБАЛО от 2017 до 2022 г. През онези години болницата беше стабилизирана финансово, премина през технически трансформации, излезе от тежко състояние. После дойде одит. Формални нарушения. Договори без конкурси, неподписани с „двойка“, административни детайли, които бяха достатъчни, за да бъде освободен. Нямаше протест. Нямаше скандал. Но имаше едно усещане за подмяна. И за горчив вкус.
„Тогава мълчах. Сега не ми се иска да говоря за това. Не и днес, когато видях отново лицето на медицината, което обичам – човешкото“, казва той. Няма горчивина, но има яснота. За ролите, които идват и си отиват. И за хората, които остават.
На тръгване добавя нещо, което си струва да се повтори. „Радостен съм – първо, защото съм здрав. И второ – защото явно не съм бил много голям идиот като управленец, щом толкова хора ми се усмихнаха искрено.“
Това е д-р Стефан Константинов – не властта, а човекът. А в онкологията, където болката е всекидневие, усмивките не се раздават по задължение. Те се печелят.
