Вече три десетилетия българският политически живот се оплита около сенките на Сараите – онзи символ на власт, отстранена от улицата, от селото, от реалния живот на хората. Ахмед Доган – основателят, „философът“, „мъдреца“, както го наричат някои – така и не слезе от пиедестала на абстрактните изказвания и енигматични намеци. Докато хората гладуваха, а цели региони се обезлюдяваха, той говореше за „баланс“, „евразийски модели“ и „необходима стабилност“. Но никога – никога! – не го чухме да заяви: „Идвам, за да решим проблема в община Х, село Y, болница Z.“
Ние от Дейли Прес сме готови да почерпим вечеря всеки читател, който успее да ни покаже ясно, конкретно изказване на Доган, в което той да поеме отговорност към хората. Не към геополитическите вълни, а към майките, останали без работа, към децата без достъп до болници, към пенсионерите, които изнемогват. Такава реч няма. И никога не е имало. Затова бе удобен – за схемаджиите, за дерибеите, за корумпираните кметове. Защото не се месеше. Стоеше охолно, далеч – чакайки своята порция.
На този фон, фигурата на Делян Пеевски изглежда като политически парадокс – излязъл от същата партийна утроба, но с поведение на човек, който знае, че легитимността идва не от ритуалите в Сараите, а от дела на терен.
По време на пандемията, Пеевски не просто дари. Той организира. Болници, линейки, защитни облекла, кислородни апарати – в мащаби, които дори държавата не успя да постигне. Докато останалите се криеха, той влезе в кризата с лице. По-късно, с инициативата „Магазини за народа“, ДПС, водено от него, даде ясен сигнал: спекулата няма да бъде търпяна. Това бе пряк удар срещу алчността в търговските вериги – и едновременно силен социален жест.
За пръв път от години ДПС изглежда, че излиза от сянката на самодоволния елит и поема курс към политика с човешко лице. Нещо повече – младежките структури на партията в Бургас, Хасково, Шумен, Силистра и Благоевград вече демонстрират активност, каквато не сме виждали от години. Името „Пеевски“ не е просто символ, а генератор на реални действия.
България познава подобни фигури – практични, конкретни, често демонизирани, но с действия, които остават. Стамболийски създаде кооперациите. Живков изгради язовири. Костов въведе валутния борд. Всеки от тях е противоречив, но остави следа. Доган – въпреки политическата си дълголетност – остави само Сараите. Пеевски, въпреки медийната атака, остави апаратура, помощи, стотици подпомогнати семейства.
Променя ли се ДПС? Прекъсва ли веригата на феодализъм и тишина? Ако продължи по линията на Пеевски – да. Ако се върне към езотериката на Сарая – ще потъне в забрава. А избирателите – особено младите и бедните – вече нямат време за философи. Те търсят хора, които реално ще влязат в селото, ще подменят водопровода, ще пратят доктор и ще отворят магазин. Това е политиката днес. Всичко останало – е театър.
Нищо не е по-силно от фактите.
Ние от Дейли Прес стъпваме само върху аргументи и доказателства, когато изготвяме своите материали. В свят на манипулации и имитации, за нас истината няма алтернатива.
