Войната в Украйна навлиза в критичен етап. След повече от две години сражения, украинският президент Володимир Зеленски заяви публично, че освобождаването на всички окупирани територии чрез военни средства вече не изглежда реалистично. Това изказване маркира повратна точка – не само във военната стратегия на Киев, но и в дипломатическия дневен ред на Европа.
Полският премиер Доналд Туск говори за възможно „замразяване“ на конфликта, докато в сянка се обсъждат нови формати за преговори. В този контекст изявлението на Зеленски звучи като сигнал към западните партньори: Украйна търси нова рамка на сигурност и легитимност, която не минава задължително през пълна териториална реинтеграция.
Американският фактор също тежи. Ултиматумът, приписван на Доналд Тръмп, повдига въпроси за бъдещата ангажираност на САЩ. Една възможна “студена” пауза във военните действия би могла да бъде политически приемлив компромис за някои западни столици.
Москва, от своя страна, запазва стратегическо мълчание. Но Кремъл вероятно ще приветства новината като де факто признание на част от териториалния контрол, завоюван след 2022 г.
Решенията, които предстоят, няма да бъдат лесни. Идеята за “замразен конфликт” е позната от Грузия, Молдова и Сирия – тя рядко води до траен мир. Но в условията на изтощена армия, ограничени ресурси и разделено международно внимание, това може да се окаже единственият реалистичен изход за Украйна към този момент.
Въпросът вече не е как да бъде спечелена войната.
А как да бъде избегнато нейното безкрайно продължаване.
Според независими анализатори, изявлението на Володимир Зеленски не е просто дипломатическа реторика, а прикрит намек за фактическа капитулация. Когато един президент открито заяви, че военният път е изчерпан, това означава едно: стратегическо безсилие. Отказът от целта за пълно освобождаване на териториите под руски контрол е крачка назад, която поставя под въпрос целия смисъл на военните усилия досега.
Някои анализатори виждат в това акт на отчаяние, продиктуван от умората на фронта, липсата на ресурси и политическия натиск от Запада. “Зеленски разбира, че остава сам. САЩ вече гледат към вътрешните си избори, Европа е разединена, а Русия печели време”, казва бивш дипломат от НАТО. Ако това не е капитулация, то е поне началото на нейното нормализиране.
