Дейли Прес започва своето разследване преди месеци, след като десетки читатели сигнализираха, че са вложили хиляди левове в компанията „Тогедър“ и свързания с нея „Исторически парк“. На пръв поглед – патриотична кауза, която „възражда“ българската история, строи средновековни крепости и обещава туристически чудеса. Но когато свалим патриотичния воал, се открива история, която удивително прилича на световните финансови пирамиди.
Ивелин Михайлов – създателят на „Тогедър“ – се представя като визионер, борец за национална памет и култура. На инвеститорите се разказват епични планове за разширяване на парка, за хиляди туристи от цял свят, за дивиденти и акции, които ще поскъпват. „Вие не просто инвестирате – вие сте част от историята“ – това е лозунгът, който завладява умовете и портфейлите на стотици хора.
Но зад кулисите – различна реалност. „Тогедър“ е посредник при продажбата на акции на „Исторически парк“, но реалният контрол и ключовите решения остават в ръцете на тесен кръг, воден от Михайлов. Документите показват, че фирмата е имала сериозни задължения към НАП, а няколко свързани дружества са под запор. Потокът от нови инвеститори е това, което поддържа „мечтата“ жива – механизъм, познат от схемите на Берни Мадоф в САЩ и OneCoin на Ружа Игнатова.
Дейли Прес сравнява модела с прочутите в Азия „исторически паркове“, които обещават културен ренесанс, а завършват като недовършени бетонни скелети, след като парите свършат. Общото е едно – силната емоция и патриотичната гордост прикриват липсата на устойчив бизнес модел.
„Патриотизмът тук е не просто лозунг, той е част от механизма за привличане на капитали“ – коментира пред Дейли Прес независим финансов експерт, пожелал анонимност. Според него емоцията е толкова силна, че дори когато фактите крещят за опасност, инвеститорите отказват да повярват, че може да са измамени.
В хода на разследването се появяват и още притеснителни данни. Прехвърляния на фирми, погасяване на дългове в последния момент, агресивни презентации в малки населени места, където хората влагат спестяванията си с надеждата, че инвестират в „свято дело“. В тази среда „Тогедър“ не е просто компания – тя е цяла култова система, в която лидерът е идеолог, а инвеститорите – вярващи.
Прокуратурата досега не е повдигнала обвинения, но сигналите се трупат. Моделът, казват експертите, е прозрачен за онзи, който го е виждал в действие другаде по света. Разликата е, че тук има още един пласт защита – патриотизмът. И когато една схема е облечена в национални символи, тя става много по-трудна за разобличаване.
Дейли Прес ще продължи да следи темата и да събира свидетелства. Защото въпросът, който остава, е един: възможно ли е най-голямата „патриотична инвестиция“ в България да се окаже най-голямата финансова илюзия на последните години?
Анализ Ян Стоев: „Тогедър“ и световните пирамиди – опасните прилики
Когато разглеждаме „Тогедър“ и свързания с нея „Исторически парк“, виждаме модел, който силно напомня на няколко от най-известните финансови измами в световната история. Привидно става дума за уникален български културен проект, но ако премахнем патриотичната украса, схемата по структура и логика следва добре познатите сценарии на пирамидите.
1. Емоция преди икономика
В класическите пирамиди като OneCoin и някои азиатски „theme park“ измами, първо се продава идеята, а не бизнесът. При OneCoin това е „финансово образование“ и „революция в парите“. При азиатските паркове – „възраждане на националното наследство“. При „Тогедър“ и „Исторически парк“ – „възстановяване на българската слава“. Във всички случаи емоционалният заряд измества нуждата от икономическа обосновка.
2. Приходи от нови инвеститори, не от реална дейност
Берни Мадоф е класически пример – печалбите за старите вложители идват от парите на новите, а не от търговия на фондовите пазари. При „Тогедър“ постъпленията от нови акционери финансират не само строителство и маркетинг, но и текущи разходи, без ясно доказателство, че основната дейност (туризъм и билети за парка) е достатъчно печеливша за изплащане на дивиденти.
3. Централизиран контрол и липса на прозрачност
В пирамидалните модели контролът е концентриран в малка група. При OneCoin решенията бяха в ръцете на Ружа Игнатова и нейния кръг, а при Мадоф – в личния му офис. При „Тогедър“ и „Исторически парк“ ключовите решения за парите, договорите и развитието са под контрола на Ивелин Михайлов и приближени лица, докато дребните акционери нямат реален достъп до финансова информация.
4. Култово лидерство
Пирамидите често се крепят на харизматичен лидер. Мадоф беше „гуру“ на Уолстрийт, Игнатова – „криптокралицата“. Михайлов се позиционира като защитник на българската история и духовност, а неговият образ се използва активно в презентации и срещи с потенциални инвеститори. Лидерът е не просто мениджър – той е символът, в който хората вярват.
5. Агресивно набиране на инвеститори
Във всички големи пирамиди има агресивен маркетинг – семинари, презентации, срещи, „образователни“ курсове. При „Тогедър“ и „Исторически парк“ има подобен подход: обикаляне на малки населени места, събития, на които се говори за „свято дело“, а участниците са подтиквани да инвестират веднага, за да „не изпуснат шанса“.
6. Защитна реторика срещу критики
OneCoin заклеймяваше критиците като „завистници“. Мадоф се прикриваше зад десетилетия репутация. „Тогедър“ и „Исторически парк“ използват патриотичен щит – критиците са обвинявани, че „не обичат България“ или „не ценят историята“. Това психологически обезоръжава част от обществото и прави схемата по-трудна за атакуване.
Заключение
„Тогедър“ не е просто български феномен. Това е локална вариация на глобално познат модел – пирамидална схема, която се храни с емоция и доверие. Разликата е в оръжието – докато други пирамиди залагат на алчността или технологичния бум, тук се играе на най-чувствителната струна – националната гордост. Това я прави по-опасна и по-устойчива, защото атаката срещу схемата лесно се интерпретира като атака срещу самата идея за България.
