Станислав Цанов, човекът, който разтърсваше властта, взривяваше YouTube с разкрития и не се страхуваше да задава въпроси, от които политиците побеляват, днес е като с вързани ръце и закопчан микрофон. Цяло лято каналът му се пълни с плоски и безопасни клипове. Няма вече скандали, няма удари по корупцията, няма неудобни интервюта. Вместо тях – преведени истории за Ким Чен Ун, Сталин и Хитлер. Острият тон е изчезнал, разследващата журналистика – заличена. След грандиозния му сблъсък с Миню Стайков и съдебните процеси, които последваха, Цанов се стопи от бойното поле.
Единствената по-остра изява беше клипът, в който уж обяви създаването на партия и начерта план за унищожаване на мафията. Но след това – мълчание. Интернет гърми от слухове, че е уплашен, купен или просто е прибрал пачките и се е отдал на луксозно лято. Други вярват, че е в тих режим и наесен ще избухне с нови сензационни удари. Каквато и да е истината, България загуби гласа, който не се страхуваше от никого. Старият Цанов го няма. И един въпрос се набива в очите – кой и защо запуши устата на Станислав Цанов.
Станислав Цанов е един от най-популярните български влогъри и ютюбъри, известен с разследващи видеа, остри интервюта и теми, които често засягат корупцията, задкулисието и скандалите във властта. Стартира канала си с документални и социални материали, но бързо печели широка аудитория със смели разкрития и провокативен стил, който не щади нито политици, нито бизнесмени. Тонът му е директен, езикът – без заобикалки, а подходът – комбинация от журналистика, лична позиция и силен визуален разказ.
В годините Цанов се утвърди като име, което много хора свързват с „неудобната истина“ в интернет. Участвал е в теми от национално значение – от корупционни скандали и злоупотреби с власт до социални казуси, които медиите често игнорират. Сблъсъците му с влиятелни фигури, включително шумният конфликт с бизнесмена Миню Стайков, затвърдиха репутацията му на независим и непокорен глас, способен да създава силен обществен отзвук с всяко свое видео.
