Слънцето над Родопите вече клонеше към залез, когато тежката дървена врата на игуменския кабинет се отвори. Вътре – аромат на старо дърво, икони и силно турско кафе. Архимандрит Сионий, в черно расо и с дълга побеляла брада, седеше на маса, обрамчена от дърворезба. Срещу него – мъж в раирана риза, с уверен поглед и излъчване на човек, който е свикнал да влиза в кабинети, където решенията се вземат зад плътно затворени врати. Това беше Румен Ралчев – бивш офицер от УБО, дългогодишен охранител на държавни глави, бизнесмен и фигура, която олицетворява българското масонство и тамплиерство на най-високо ниво. Снимката от тази среща щеше да обиколи социалните мрежи, оставяйки след себе си въпрос, който тежи като звън на манастирска камбана: какво прави игуменът на един от най-свещените православни манастири в компанията на човек, символ на организация, която вярата му отхвърля?
Защо този кадър е толкова чувствителен? Защото православната позиция към масонството е категорична – то е несъвместимо с вярата. В Гърция, Сърбия, Русия и Антиохия духовници, които членуват в ложи, са лишавани от сан. В Гърция, например, през 1933 г. Светият Синод обявява масонството за „религиозно-философска система, която се противопоставя на Христовото учение“. През 1994 г. Руската православна църква нарича членството в масонски ложи „пречка за причастие“. В България официално решение липсва, но практиката е идентична – няма благословия за участие в подобни организации.
Точно затова присъствието на Румен Ралчев в игуменския кабинет е повече от любопитна подробност. Ралчев не е редови масон. Той е носител на 33-а степен по Шотландския ритуал – най-високото ниво, достъпно само за малцина, както и Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери в България. Биографията му включва години в УБО и НСО, охрана на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев, след което изгражда собствена охранителна и бизнес структура.
Международната практика показва, че подобни контакти между висши духовници и представители на тайни общества винаги пораждат скандали. През 1981 г. във Ватикана избухва аферата „P2“ – разкрито е, че част от кардиналите и висши католически духовници в Италия поддържат връзки с масонска ложа „Propaganda Due“, забранена за католици от папа Климент XII още през XVIII век. В Гърция през 2003 г. архиепископ Христодулос бе публично атакуван заради присъствието си на благотворително събитие с масонски представители.
Случаят в Бачковския манастир е особено деликатен и заради самото място – това е духовен център с над 1000 години история, символ на православната вяра и културното наследство. Всеки жест, всяка среща в игуменския кабинет има тежест и символика. Отсъствието на публична информация за тази визита само засилва усещането за непрозрачност.
Какво може да означава тази среща? Най-безобидната хипотеза е, че е протоколна – игуменът приема влиятелни личности, независимо от принадлежността им, с цел привличане на дарения или подкрепа за проекти. По-сериозната – че това е част от постоянни контакти и сътрудничество между духовното ръководство на манастира и представители на масонството. Най-противоречивата – че самият игумен е свързан с подобни кръгове, но не го обявява публично.
Проблемът е, че докато официални отговори липсват, подобна снимка се превръща в символ на двойнственост – публично отричане на масонството, но и лично приемане на негови лидери в най-святото пространство на манастира. За вярващите това поражда криза на доверие, а за БПЦ – риск от вътрешен и външен скандал.
Историята показва, че в религиозни институции тайната винаги тежи повече от открития скандал. И докато камбаните в Бачковския манастир бият за вечерна молитва, в обществото остава висящ въпрос: крие ли игуменът само тайната на изповедта, или и една по-дълбока – тази за собствената си принадлежност?
