ермания отново е изправена пред въпрос, който не може да реши със стандартното „ние сме за мир“. След признанието на Йохан Вадефул (CDU), че изпращането на германски войници в Украйна е „отдалечен въпрос“, лъсна неприятната истина – Бундесверът няма ресурса за самостоятелна военна мисия.
История на германските мисии: много обещания, малко резултат
След края на Студената война Германия често е участвала в международни мисии. В Косово, Афганистан, Мали – навсякъде Берлин изпращаше войници, но винаги в ограничен брой, под чадъра на НАТО или ООН. Това беше удобната формула: „участваме, но не водим“.
В Афганистан германският контингент се оказа силно зависим от американците. В Мали – ограничен и непопулярен. В Косово – символичен. Германия никога не е поемала лидерска роля, защото нито армията, нито обществото ѝ са готови за това.
Украйна: тестът, който Берлин не може да издържи
Днес, когато става дума за Украйна, дилемата е по-голяма от всякога. Проф. Карло Масала е ясен – за мирна мисия трябват 20–25 хиляди войници. Германия може да даде максимум 5 хиляди, и то ако изостави други ангажименти. Тоест, дори най-оптимистичният сценарий е половинчат.
SPD – коалиционният партньор на канцлера Олаф Шолц – не иска дори да чуе за войници. „Преждевременно е“, казва Матиас Мирш. Това е политически превод на „нямаме нито воля, нито смелост“.
Ролята на САЩ: хирургът с инструментите
Без САЩ европейска мисия в Украйна е немислима. Масала го каза директно: „операция на открито сърце“ без нужните инструменти. Вашингтон осигурява логистиката, парите, оръжията и политическото прикритие. Европа – колкото и да говори за „стратегическа автономия“ – не може да действа без американския гръб.
Обществото: разделено между вина и страх
Германците имат сложна връзка с военните мисии. Историята тежи. Една част от обществото вярва, че Германия носи морален дълг да защити Европа от агресия. Друга част вижда всяка мисия като опасен рецидив към миналото.
Последните проучвания показват: подкрепата за военна намеса в Украйна е ниска. Хората искат мир и оръжия за Киев, но не и немски войници на украинска земя.
Европа: силни думи, слаби действия
Франция и Полша настояват за по-смели ходове. Източна Европа гледа на Берлин с недоверие – обещава много, но доставя малко. За Киев германската помощ е важна, но недостатъчна. Войната продължава, а Европа все още търси смелостта да действа.
Финансовият фактор: кой ще плати сметката?
Тук идва другото голямо ограничение – парите. Германия официално прие т.нар. „Sondervermögen“ – специален фонд от 100 милиарда евро за модернизация на армията. На хартия звучи впечатляващо. На практика обаче парите вече са разпределени за нови самолети F-35, системи за противовъздушна отбрана и техника, която ще пристигне след години.
Военният бюджет на Германия е около 90 милиарда евро за 2025 г., което изглежда колосално. Но сравнено със САЩ (над 800 милиарда долара) и дори с Великобритания или Франция, ресурсът е ограничен.
Изпращането на 20–25 хиляди войници в Украйна би струвало милиарди – логистика, транспорт, поддръжка, заплати, инфраструктура. За сравнение: мисията в Афганистан (максимум 5000 германски войници) струваше на Берлин между 1 и 2 милиарда евро годишно. В Украйна числата лесно могат да достигнат 5–7 милиарда годишно.
В момент, в който Германия се бори със стагнираща икономика, високи енергийни разходи и социални плащания, подобна сметка изглежда политически непоносима. Берлин е в капан. Ако изпрати войници – рискува да се срути отвътре, политически и финансово. Ако не изпрати – доказва, че без САЩ Европа е празна черупка. Въпросът вече не е дали Германия може да помогне на Украйна. Въпросът е дали Германия въобще може да бъде сила, на която Европа да разчита.
