Скандалът с риалити-звездата Стефан Попов – Чефо от „Диви и красиви“ и „Сървайвър“ взриви социалните мрежи и медиите. Поводът – разкритията на транссексуалната тиктокърка Сузи Ди, която публикува чатове, показващи настойчивото му желание за лично запознаване и преминаване във Viber.
Тя отрязала поканата, но подчерта нещо важно: Чефо не е единственият.
Много известни български публични личности тайно проявяват интерес към мъже и транссексуални. Да е ясно: проблемът не е в сексуалните предпочитания. В XXI век никой не трябва да бъде заклеймяван заради личния си живот. Проблемът е в лицемерието.
Проблемът е, че същите тези „морални ментори“, които дават обществени уроци от екрана, водят двойни животи, скрити във Viber чатове и фалшиви профили.
Докато в Канада премиерът Джъстин Трюдо открито защитава ЛГБТ общността и работи за равенство, докато в Ирландия премиерът Лео Варадкар живее спокойно със своя партньор, докато в Исландия Йохана Сигурдардотир влезе в историята като първата световна лидерка, която открито се ожени за жена си, докато в САЩ министърът Пийт Буттиджич гордо се появява до съпруга си – у нас телевизионните „герои“ се крият и лъжат.
Това е разликата между смелост и маска.
И тук скандалът с Чефо среща глобалната тема – неолибералното лицемерие, което проникна във всичко – от политиката до медиите, университетите, социалните мрежи.
Неолиберализмът, който в края на XX век замени класическия либерализъм, престана да освобождава. Той стана инструмент за подчинение на транснационалния елит над държави и народи, превърна свободния пазар в машина за господство и разруши националния суверенитет. Свободният пазар, който в XIX и XX век беше символ на свобода и прогрес, стана инструмент за контрол. Националният суверенитет беше подменен от наднационални структури, а демокрацията ерозира в дълбочина.
Апогеят настъпи при „ерата“ на Барак Обама и Хилъри Клинтън след световната финансова криза през 2008 г., когато блюстителите на неолибералния ред търсеха как да отклонят обществената енергия за промяна.
Неолиберализмът се превърна в уродливо идеологическо ГМО, симбиотично с радикалната прогресистка политика на идентичностите. Социалният контрол стана другото име на идеологията: контрол върху мисълта, движението и продоволствието.
Ограничаване на мобилността чрез акцизи и екотакси, принудително въвеждане на непрактични технологии, посегателство върху продоволствената независимост – всичко това беше социален джихад на транснационалните елити. За да наложат контрол, неолибералите създадоха свои щурмоваци – „борци за социална справедливост“, активисти, наемни „фактчекъри“, които тероризират инакомислещите. Захранени с грантове, корпоративни спонсорства и престиж, те действат като хунвейбини на новото време – линчуват, забраняват, осмиват и дискредитират.
В този контекст Чефо е локалната илюстрация: докато проповядва ценности, той води двойствен живот – настойчиво търси транссексуални в чатове с фалшиво име и изключен микрофон.
Историята учи: всяка идеология, претендираща за монопол, е обречена. Якобинците във Франция събаряха църкви и премахваха календара; кхмерите въвеждаха „Година Нула“. Комунизмът рухна под тежестта на потисническата си природа, националсоциализмът загина в пламъците на войната, която сам предизвика.
Днес същото се случва с неолиберализма – разяден от екстремизми, фанатизъм и неадекватност към социалната реалност.
Преходът вече е факт. Победата на Доналд Тръмп през 2016 г., а после и през 2024 г., е израз на глобалната съпротива срещу неолибералното статукво. В Европа и у нас се наблюдават локални версии на същия процес. Вълната на съпротивата показва, че народът и демокрацията искат откритост, честност и реални ценности, а не кухи морални проповеди и двойни стандарти.
Чефо е само епизод. Истинският проблем е системният – неолибералният фарс, който създава двойни стандарти, контролира мисълта и руши доверието в моралните авторитети.
Едните живеят открито и честно – Трюдо, Варадкар, Сигурдардотир, Буттиджич. Другите – лицемери, които се смеят сами на лъжата си.
Истинският урок е прост: светът не е срещу теб заради това кого харесваш, Чефо. Светът е срещу теб, защото лъжеш кой си.
Докато глобалният свят се движи към честност и откритост, у нас звездите продължават да се крият, да лъжат и да преподават кухи ценности.
Скандалът с Чефо е урок, лицемерието – фарс, а истината – без откритост и интегритет няма морални авторитети, само театър на неолибералната лъжа.
