През I век пр.н.е. един римлянин записал на латиница пророческите думи: „Родопите са вулкан, който не знаем кога ще избухне. Тук винаги се надига сянката на Спартак.“
И наистина – сякаш самата планина е жива памет за най-славния син на Тракия, родопчанина Спартак. Защо обаче името му тъне в забрава? Защо историята помни повече Орфей, а за Спартак често мълчи?
От Родопите към световната слава
Със 78 избягали гладиатори Спартак създава армия от 120 000 души, която кара самия Римски сенат да трепери и да произнесе страшните думи: „Отечеството е в опасност. Спартак е пред вратите на Рим!“
Но преди това – неговият път започва именно от Родопите. Той воюва редом с тракийския владетел Митридат VI Евпатор, стигат до Колхида и Кавказ, завладяват Боспорското царство, а след героични сражения в Мала Азия Митридат избира да се самоубие, за да не бъде пленен. Раненият Спартак също пада в плен, ала успява да избяга и да се върне в родните Родопи.
Тук, на родна земя, той защитава Храма на Дионис в Перперикон и древната столица Бесапара (някъде между Пазарджик и Пловдив), където е повторно пленен. Оттам съдбата го отвежда в Капуа и в самия Рим – в гладиаторските школи.
Човекът, а не митът
Защо не знаем нищо за рода на Спартак? А той е имал всичко – дом, богатство, стада, семейство. Жената му – жрица Фия от Родопите. Сестрата му – прочутата певица Марица (Родопея). Синът му – за когото историята мълчи.
Когато гладиаторите го питали кой е, той отговарял: „Аз съм родопеец по рождение и тракиец по произход. Бях водач на бесите – племе непобедено от никого.“
Бесите – последните непокорни
Римляните сринали Бесапара и Храма на Дионис. Фия се опитала да откупи Спартак със злато, но римляните взели и богатството, и нея, и сестра му. Генерал Лукул наказал траките със жестокост: отсичал дясната ръка на всеки, който се съпротивлявал; затварял деца и жени в пещери, където и до днес се откриват кости; изселвал цели родове отвъд Дунава. И пак те се вдигали на въстания – шест на брой след Спартаковото.
Песните на свободата
Малцина знаят, че не само Марица била певица. Самият Спартак умеел да пее. В Помпей той създал музикален отряд от гладиатори, чиято песен става Гладиаторският химн – зов за свобода: „Богиньо Свобода, в свободните битки ела! И нека стане на меч всяка робска тояга!“
Сестра му Марица се влюбила в гладиатора Арторикс, който се самоубива след поражение. Намерила го мъртъв – и сложила край на живота си. А за тази любов никой не е писал. Изтрили я от паметта ни.
Вулканът на Везувий и 120 000 гладиатори
На 20 февруари 74 г. пр.н.е. 78 гладиатори бягат от школата в Капуа. В рамките на часове стават 300, за дни – 10 000, а скоро – 120 000. От бягство се ражда най-могъщото робско въстание в историята.
В продължение на 1095 дни – три години – гладиаторите издържат без оръжие, без подслон, без храна, като всичко нужно отнемат в боя от врага. Предвождани от Спартак – вечно пръв, с червено наметало, увличащ цели легиони в смъртна битка.
И винаги – с песен. С песента на свободата.
Заветът на Спартак
„Човек без родина е печален чужденец“, казвал той. Мисъл, която звучи също толкова силно днес, колкото преди 2000 години. И още: „Надявам се да разруша този прогнил римски свят и да видя, че се ражда независимостта на народите. Искам да премахна робството и да видя изгрева на свободата!“
Думи, които са изтрити от нашата история, но съхранени в паметта на гладиаторите и народа.
Заличен от „експертите“
Днес министри и историци, опиянени от чужди спонсорства, мълчат за Спартак. Мълчат за неговата жена Фия, за сестра му Марица, за любовта, песните и корена му от Родопите.
Но самият Христо Ботев не е мълчал. Още през 1875 г. той пише за Спартак – текст, публикуван година преди четата му да потегли към безсмъртие. Тези редове трябва да се четат и да се знаят.
Родопите – вулканът на свободата
Историята на Спартак е повече от биография на един гладиатор. Това е епос за свобода, за дух, за песен и за болка. Това е гласът на Родопите – планината-вулкан, чиято лава е народната памет. И ако Орфей ни е дал музиката, Спартак ни е дал песента на свободата.
