На западния бряг на река Места, в района на село Буково, се издига величествен скален къс, върху който се виждат останките на крепост, пазеща вековни тайни и легенди. Наречена „Момина кула“ или в по-старите източници „Къз калеси“, тя е свидетел на бурната история на Югозападна България и връзката ѝ с падането на средновековната българска държава.
История и архитектура
Според археологическите проучвания, фортификационното съоръжение е построено през ІІ-ІІІ век, а след това е изоставено, за да бъде възстановено едва през ХІІ век. Крепостта заема около 500 кв.м и е изградена върху трудно достъпно възвишение, оградено от дълбоки речни долини от север, запад и юг.
На запад стената на крепостта е най-добре запазена и достига височина от 8 метра. Именно в тази част се намирал единственият вход. В източния сектор се откриват останки от правоъгълна кула с размери 5,40 на 6,20 м, а на юг се извисяват две скални образувания. В скалите под крепостта се намира естествена пещера с няколко входа, галерии и зали, които доказват наличието на праисторическо селище. Днес входовете на пещерата са зазидани и достъпът до нея е невъзможен.
Археолозите са открили късове домашна керамика от V–VI и XII–XIV век, а писмени сведения сочат, че крепостта е била свързана чрез тунел с античния град Никополис ад Нестум. През 1915 г. известният български археолог и политик Богдан Филов преминава през крепостта и оставя интересни пътни бележки за дебелите зидове, черковище и кладенец, които вижда на място.
Легендата за Момина кула
Местните предания придават на крепостта особено магическо измерение. Според тях, крепостта е построена от смела девойка – сестрата на цар Иван Шишман, Кера Тамара, след като била заточена в македонските земи. Тя успява да избяга от харема на султан Мурад I, където е била изпратена като политически залог за мир с Османската империя, и да възстанови крепостта, използвайки ум и сила.
Съществуват и по-мистични версии на легендата: момата се хвърля в пропастта под крепостта, за да не попадне в ръцете на турците, или пък в този момент се вкаменила, оставяйки силуета си върху скалите. Други разкази описват огромната мома, която опъва въже между скалите, за да простира дрехите си на реката, или пренася камъните за строежа на крепостта от срещуположния връх Нисторица.
Историческата Кера Тамара
Историята на Кера Тамара е документално потвърдена. Дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора, тя е изпратена в харема на султан Мурад I през 1378 г., но запазва вярата и корените си. Според летописи, след бягството си от турския плен, Тамара е участвала активно в укрепването на крепости, включително Дръстър (Силистра), а „Момина кула“ се превръща в най-надеждната отбранителна точка по пътя между Бурса и Велбъжд. Легендите и историческите сведения се преплитат – Лондонското евангелие изобразява съпруга ѝ, деспот Константин Драгаш, а хроники от XV век подчертават нейното участие в строителството и укрепването на крепости. Така Момина кула става символ на съпротива, смелост и вярност към род и вяра.
Археологически находки и околности
Под крепостта е открита пещера с праисторическо обиталище, в която се намират галерии, зали, изрязани символи и следи от битов живот – късове съдове, руда и кости. Около 2,5 км югозападно се намират основите на селище от късната Античност, както и три некропола, датиращи от III–IV век.
Момина кула е не само архитектурен паметник, но и културен символ на България – място, където историята и легендата се преплитат. От праисторическите обитатели до средновековните строители, от Кера Тамара до съвременните изследователи, крепостта продължава да вдъхновява и удивлява.
Всеки камък и всеки скален силует разказват истории за смелост, вяра и непокорен дух, които остават живи и днес.
